— В идеално състояние съм. Вчера бяха на преглед при доктор.
— Тогава работата е твоя. Ела да ти покажа стаята. Не е кой знае какво, но поне е топла през зимата.
Стаята се оказа чиста и уютна, и с това се изчерпваха качествата й, но Маделин нямаше други претенции. Имаше единично легло, диван, малка масичка с два стола и миниатюрна баня с пукнати плочки. Флорис пусна отоплението, така че помещението да се стопли и се върна в кухнята, докато Маделин пренесе куфарите си. След като подреди дрехите си в гардероба, тя слезе долу, завърза престилката си и се зае със задълженията на сервитьорка.
Тази вечер Рийс се прибра капнал от умора. Кравите всеки момент щяха да започнат да раждат малки и тогава щеше да има още повече работа, особено ако се зададе студена вълна.
Когато забеляза, че колата я няма и къщата е тъмна, Рийс се почувства сякаш някой го изрита в гърдите и изкара въздуха от тялото му. Впери поглед в тъмните прозорци с парализираща смесица от болка и гняв. Не бе очаквал, че тя ще избяга. Дълбоко в себе си вярваше, че Маделин ще остане и ще се бори с всички сили, както винаги досега. Вместо това, тя го бе напуснала и сега той затвори очи от болка при мисълта, че тя се бе оказала точно онова, от което най-много се бе боял — вятърничава жена, която нямаше сили да устои на трудностите. Жена, която в такъв момент, ще предпочете да избяга в модния си живот с луксозни дрехи.
Освен това бе взела и неговото дете.
Това предателство бе десет пъти по-лошо от всичко, причинено му от Ейприл. Той бе започнал да има доверие в Маделин и да прави планове за съвместното им бъдеще за години напред, а не само няколко месеца. Тя бе лежала в прегръдките му и с желание му позволи да й направи бебе; за близо година живееше с него, готвеше му, переше го, смееше се, закачаше се и работеше до него, заспиваше в ръцете му.
След което му заби нож в гърба. А той преживяваше този кошмар за втори път.
Бавно, влачейки крака, Рийс обиколи къщата. От кухнята не се носеха топли, ароматни ухания и не се чуваше никакъв звук, освен жуженето на радиатора и равномерното тиктакане на часовника. Въпреки всички, Рийс хранеше отчаяната надежда, че просто й се е наложило да отиде до някъде и му е оставил бележка. Претърси всички стаи, но никъде не намери такава. Влезе в нейната спалня и откри, че чекмеджетата са празни, а в банята нямаше и следа от вещите й. Рийс все още се опитваше да свикне сутрин да не вижда дрехите й до своите; сега мисълта, че изобщо няма да ги види в дома си му се стори смазваща.
Сякаш за да посипе още сол в раната си, той се отправи към другата спалня, където тя държеше нюйоркските си костюми. Като че имаше нужда да провери всичко, за да се убеди, че тя си е тръгнала. И тогава, като ранено и уплашено животно, което търси половинката си, щеше да седне и с жален вой да известни на света за своята загуба и болка.
Но когато отвори гардероба, завари редиците копринени блузи, окачени на закачалки със сатенено покритие и опаковани в найлонови пликове, шикозните костюми, скъпите пижами, официалните обувки на високи токчета в най-различни цветове. Разнесе се слаб аромат на парфюма й, а Рийс, облян в пот, не можеше да откъсне поглед от тях.
Бързо слезе на долния етаж. Книгите й си стояха по местата, а и стерео-уредбата й още бе тук. Маделин бе оставила голяма част от вещите си, което значеше, че рано или късно ще се върне. Вероятно щеше да дойде през деня, когато той би трябвало да е навън, за да събере останалата част от багажа си и да си тръгне, без повече да се видят.
Но ако възнамеряваше да се върне в Ню Йорк, което бе най-вероятното й решение, защо бе взела дрехите си за ранчото, а бе оставила луксозните рокли и костюми?
Кой можеше да разбере защо Маделин прави дадено нещо, мрачно се почуди Рийс. Защо бе изплатила ипотеката с попечителския си фонд, след като много добре е знаела, че той никога няма да го приеме?
Никога през живота си не бе изпитвал такъв гняв — дори и в съдебната зала, докато слушаше как съдията подарява половината му ранчо на Ейприл. Той и не бе очаквал друго от първата си съпруга, която ясно му бе показала колко отмъстителна и безсърдечна е. Мади обаче успя да го заблуди, затова сега ударът бе много тежък. Всеки път, щом се опиташе да обмисли ситуацията, болката и гневът бяха толкова огромни, че нищо друго не оставаше в мислите му.
Е, тя си беше отишла, така че Рийс разполагаше с доста време за мислене. Само че много трудно щеше да се върне да си досъбере нещата, защото при първа възможност той щеше да смени ключалките.
Сега обаче щеше да направи нещо, което не бе сторил, дори когато Ейприл така чудесно успя да съсипе живота му. Щеше да вземе бутилката уиски от шкафа, където от години я държеше, и да се напие до безсъзнание. Може би тогава щеше да успее да заспи без Мади в прегръдките си.