— Какво правиш тук? — процеди той, без изобщо да обръща внимание на любопитните погледи от каубоите.
— Работя тук.
— Точно това те питам. Защо, по дяволите, работиш тук?
— За да се издържам. А ти какво очакваше да направя?
— Очаквах да останеш в ранчото, както ти и казах.
— Защо да седя някъде, където съм нежелана? Между другото, ако измислиш начин да си върнеш колата обратно, направи го. На мен не ми трябва.
С огромно усилие Рийс потисна гнева и нетърпението си. Може би тя точно това искаше — да го накара да изпусне нервите си на обществено място?
— Къде си отседнала? — попита той и гласът му издаде напрежението.
— На горния етаж.
— Събери си дрехите. Връщаш се с мен.
— Не.
— Какво каза?
— Казах „не“. НЕ. Двубуквена дума, която означава отказ.
Той разпери длани върху масата, за да се възпре да я раздруса хубаво или да я сграбчи в скута си и да я целуне безумно. Точно в момента не можеше да прецени кое е по-вероятно.
— Няма да се примиря с това, Мади. Качи се горе и си събери дрехите.
Въпреки усилията, не успя да запази гласа си нисък, така че сега двамата каубои открито ги зяпаха.
Тя се плъзна по седалката и се изправи отстрани, преди той да успее да я хване и сега Рийс си припомни, че когато поискаше, Мади можеше да се движи като вятъра.
— Кажи ми една причина, поради която да го направя? — изстреля тя, а ледът в очите й вече преминаваше към пламък.
— Защото носиш моето дете — изрева той и също се изправи.
— Ти си този, който заяви — цитирам, че изобщо не даваш и пет пари какво ще правя и че съжаляваш, задето си се оженил за мен — край на цитата. Аз и тогава носих твоето дете, така че нищо не се е променило.
— Промених решението си.
— Е, много жалко за теб. Също така, пак ти ми каза, че не съм онова, което си искал и не ставам за съпруга в ранчо. Това също е цитат.
Един от мъжете на бара прочисти гърлото си.
— На мен ми се струва, че притежавате всички качества, госпожице Мади.
Рийс се обърна към каубоя със свиреп поглед в очите и свити в юмруци длани.
— Да не би да искаш да си носиш зъбите в шепи? — с едва доловим глас попита той.
Мъжът очевидно продължаваше да има проблеми с гърлото си. Пак се прокашля и едва след това успя да проговори.
— Просто отбелязвам.
— Ами отбелязвай навън. Това е между мен и жена ми.
На Запад мъжът може да прави каквото си иска със своята собственост и другите никога не се бъркаха. Сега каубоят бръкна в джоба си, извади две банкноти и ги постави върху бара.
— Хайде да си вървим — подкани той приятеля си.
— Ти върви. — Другият мъж държеше вилицата, набодена с картофи и кетчуп. — Аз още не съм приключил с обяда. — Или със зрелището.
Флорис се появи на вратата на кухнята с кисела физиономия и голяма лъжица в ръце.
— Кой вдига тоя шум? — властно попита тя, след което забеляза Рийс. — А-а, ти ли си? — добави тя с тон, от който стана ясно, че присъствието му тук е толкова желано, колкото и ако чумата бе влязла в заведението.
— Дойдох да прибера Мади в дома ни — обясни той.
— Не виждам защо тя ще иска да идва с теб, като се има предвид милия ти нрав.
— Тя ми е съпруга.
— Нищо не й пречи да обслужва клиентите тук и да получава пари. — Флорис размаха лъжицата към него. — Ти какво можеш да й предложиш, освен онова нещо в гащите ти?
Рийс сви устни. Можеше да метне Маделин на рамо и да я занесе до вкъщи, но макар идеята да му се стори добра, той не искаше да я насилва физически. Първо, тя беше бременна, а и желанието му бе Мади да се върне, защото тя така е решила. Само с един поглед можеше да разбере, че тя няма да направи и една крачка към ранчото доброволно.
Е, сега поне знаеше къде се намира тя. Не се беше върнала в Ню Йорк. Намираше се съвсем наблизо и той нямаше да се откаже. За последен път гневно я погледна, хвърли пари на масата и изфуча от кафенето.
Маделин бавно издиша въздуха, който дълго бе задържала. Този път беше съвсем близо. Рийс очевидно бе толкова категоричен, че ще я върне в ранчото, колкото й че тя е копие на първата му съпруга. И ако изобщо знаеше нещо за Рийс Дънкан, то беше че е твърдоглав като муле и няма да се откаже. Съвсем скоро щеше да се върне пак.
Вдигна недокоснатото му кафе и го занесе до бара. Флорис гледаше съм вратата, която все още се тресеше от силното затръшване на Рийс, след което се обърна към Маделин с неразгадаемо изражение на лицето. Тя видимо се стегна, а в очите й се появи дяволито пламъче. Двамата каубои шокирани наблюдаваха как на устните й наистина се появи усмивка.
Възрастната жена протегна ръка с дланта нагоре и разперени пръсти. Маделин удари своята ръка отгоре, след което повториха поздрави в обратен ред.