По дяволите. Ако бе помислил навреме, сега щеше да си спести всичките тези неприятности.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рийс влезе в кафенето и мигновено всички погледи се насочиха към него. Започваше да се чувства като проклет аутсайдер, защото хората веднага прекъсваха разговорите си и вперваха очи в него, всеки път щом се появеше в града. Флорис бе излязла от кухнята и спореше с клиент, който според нея си е поръчал нещо много глупаво, доколкото Рийс успя да разбере, но тя също млъкна и го зяпна. След това рязко се обърна и влезе обратно в кухнята, вероятно за да вземе голямата си лъжица.
Маделин не му обърна никакво внимание, но след по-малко от минута пред него бе сервирана чаша димящо кафе. Изглеждаше толкова добре, че той едва се сдържа да не я сграбчи в ръцете си. Косата и бе вързана на свободна опашка, носеше онези шикозни, широки джинси и маратонки, както и риза в цвят каки, със завързани краища на талията, вдигната яка и навити ръкави и изглеждаше прекалено стилно, дори и под престилката. Отново погледна ризата и се намръщи. Това беше негова дреха! По дяволите, явно когато си е тръгнала, е взела със себе си и негови вещи.
Нямаше никакво съмнение. Трябваше да си върне тази жена, дори и само за да спаси гардероба си.
След няколко минути му донесе парче шоколадов пай и с усмивка му подаде вилицата. Може и да бяха разделени, но тя изпитваше нужда да нахрани своя мъж. Той винаги се озадачаваше от желанието й да направи всичко, само на него да му е добре, сякаш искаше да го предпази. И понеже той бе доста по-едър от нея, грижата й му се струваше малко странна. Но що се отнасяше до нея, и той бе развил чувства за свръх-защита, така че бяха квит.
Най-накрая погледите им се срещнаха и с едно движение на брадичката, Рийс й посочи мястото срещу него. Тя повдигна вежди при арогантния му жест и не му обърна никакво внимание. Рийс въздъхна. Но пък какво ли беше очаквал? Досега би трябвало да е разбрал, че Мади не реагира на заповеди — освен ако по свои си причини не реши да ги приеме.
Очевидно в Крук бе настъпил пиковия час, съдейки по броя на клиентите, които бяха решили да се отбият при Флорис. Рийс мрачно се почуди дали не е поставила алармена система, която да се включва всеки път, щом пикапът му паркираше пред кафенето. Мина час, преди хората да започнат да се разотиват, но той търпеливо изчака. Следващият път, когато тя се приближи, за да му долее кафе, той каза:
— Моля те, Мади, искам да поговорим.
Може би „моля те“ свърши работа, защото тя го погледна изумено и седна срещу него. Флорис излезе от кухнята и изгледа Рийс с ръце, скръстени на талията, като че се чудеше какво още прави той в заведението й. Той й намигна. За първи път си позволяваше подобна игривост, при което лицето й се изкриви от бяс и тя се втурна обратно в кухнята.
Мади се засмя тихо, станала свидетел на сцената.
— Вече си в черния й списък, озаглавен „Нещастниците съпрузи, които се въртят наоколо“.
Той изръмжа.
— А преди бях в черния списък с име: „Нещастниците съпрузи, които не се въртят наоколо“.
— Все още — добави Маделин. — Флорис няма особено високо мнение за мъжете.
— Забелязал съм. — Той я погледна изучаващо. — Как си днес?
— Много добре. Това е първото нещо, което ме пита всеки щом ме види. Както знаеш, бременната жена е доста често явление, а тук можеш да помислиш, че съм първата, която ще роди дете.
— Никой досега не е носил моето дете, затова имам правото да се интересувам. — Рийс се пресегна, взе ръката й и преплете пръсти с нейните. Тя все още носеше брачната халка. Той също носеше неговата, ако това имаше значение. Това бе първото бижу, което слагаше, но му харесваше как златната ивица стои на дланта му, също както харесваше и тази на Мади. Той се заигра с халката, сякаш да й припомни за съществуването й. — Ела си вкъщи с мен, Мади.
Старата песен. Тя тъжно се усмихна и повтори отговора си.
— Кажи ми една причина, поради която да го направя.
— Защото ме обичаш — нежно изрече той, а пръстите му стиснаха нейните. Това бе най-силният аргумент, който тя не можеше да отрече.