С наследството от баба си тя му бе осигурила финансова сигурност. След като неизплатената ипотека вече не му тежеше на врата, той можеше да вложи парите от миналогодишната продажба на говеждо за увеличаване на стадото си, както бе планирал. Освен това, би могъл да изтегли нов кредит с ранчото като гаранция и да наеме допълнително помощници, с които да разработи земята си както в миналото. Благодарение на Мади, можеше да възстанови ранчото си напълно, въпреки по-малкото акри земя. Тя не го бе виждала в успешните му години и не знаеше колко весел и интересен е животът в едно голямо ранчо.
Предстоеше му да вземе решение и то скоро. Ако искаше да разшири производството си, трябваше да се захване сега с тази задача.
Само че сърцето му не бе в тази идея. Винаги бе обичал земята си, красотата на ранчото бе станала част от душата му, но ентусиазмът му бе изчезнал. Без Мади нищо вече не го интересуваше.
Тя обаче бе права — това бе наследството на тяхното дете. По тази причина трябваше да положи всички усилия.
Животът винаги е поредица от възможности. Те могат да се менят от ден на ден, но човек постоянно е изправен пред избори, а на него му предстоеше да направи много важен такъв.
Ако решеше да инвестира в разширяване на ранчото, това щеше да погълне всичките му приходи и нямаше да има нищо настрани, в случай че отново ги сполети такава виелица. Ако се обърнеше към банката за още един кредит и заложи ранчото като гаранция, се поставяше пак в същата ситуация, от която Мади го бе измъкнала. Нямаше съмнение, че ще успее, ако реинвестира приходите си в земята, при условие, че вече няма да изплаща дългове на бившата си съпруга и въпреки това не му се искаше да задлъжнява към банката.
Тогава оставаше варианта да покани инвеститор. Робърт Канон бе идеалният човек за това, освен това би бил и перфектен партньор. А Рийс наистина притежаваше много остър ум за бизнес, затова безпогрешно оценяваше предимствата на партньорството. Не само че финансово щяха да са по-свободни, но щяха имат възможност да изпробват и нови области, така че оцеляването им нямаше да зависи от това колко тежка е била зимата. Земята бе достатъчно наследство за децата му.
Той вдигна телефонната слушалка и набра номера от визитната картичка, която Робърт му остави на Коледа.
Половин час по-късно затвори телефона и всичко бе решено. Оставаше само да подпишат документите. Двамата с Робърт много лесно се разбираха и успяха договорят взаимно изгодна сделка с минимален брой думи. Рийс се почувства странно, с олекнало сърце и му трябваха няколко минути, докато осъзнае какво се бе случило току-що. Доброволно се бе доверил на друг човек и се отказа от тоталитарния контрол над ранчото си; още повече, че партньорът му беше член от семейството на съпругата му — нещо, което бе немислимо само допреди година. Сякаш най-накрая се бе отърсил от омразата и неприязънта, които от години тровеха живота му. Ейприл, най-сетне, бе останала в миналото. Определено бе сбъркал с първия си избор на съпруга, но умните хора се учат от грешките си и продължават напред. И той наистина се бе поучил, но не беше продължил напред, до момента в който не срещна Мади. Дори и тогава не се отказа от предразсъдъците си и така разруши брака им.
Божичко, бе готов да лази на колене и лакти, само и само да я върне обратно.
Дните минаваха и той бе все по-твърдо решен да постъпи точно така, но преди това получи телефонно обаждане, което промени напълно ситуацията. Обади му се сестрата на Ейприл, Ерика. Ейприл бе починала, а той бе единственият наследник в завещанието й, така че би ли дошъл?
Ерика го посрещна на летище Джей Еф Кенеди. Тя бе висока, слаба, резервирана жена, само две години по-голяма от Ейприл, но винаги бе приличала повече на леля й, отколкото на сестра. В косите й вече се забелязваха побелели кичури, които тя очевидно не правеше опит да прикрие.
— Благодаря ти, че дойде, Рийс. Имайки предвид обстоятелствата, постъпката ти определено е повече, отколкото очаквах или отколкото заслужаваме.
Той повдигна рамене и се здрависа с нея.
— Преди година щях да се съглася с теб.
— Защо, какво се е случило през последната година? — Очите й го гледаха прямо.
— Ожених се отново и си стъпих на краката финансово.
Сега погледът й потъмня. Тя също имаше сиви очи, забеляза той, но не мекото, гълъбово сиво като на Мади.
— Съжалявам за всичко, което се случи покрай развода. Ейприл също съжаляваше, но вече бе твърде късно. И много се радвам, че отново се си оженил. Надявам се, че със съпругата ти сте щастливи.
Би могъл, помисли си той, ако намереше начин да я върне при себе си, но не го сподели с Ерика.