Кажи ми една причина, поради която да го направя.
Защото те обичам.
Влезе в кафенето на Флорис и застана в средата на заведението. Клиентите ставаха все повече, може би защото Флорис се криеше през по-голямата част от времето в кухнята, а Маделин, с бавния й акцент и секси походка, очароваше посетителите.
Както обикновено, настъпи тишина, щом той влезе, и всички се обърнаха към него. Мади стоеше зад бара и забърсваше петно от разлято кафе, докато разговаряше приятелски с Глена. Щом го видя, замръзна на мястото си, вперила поглед в него.
Той закачи палеца си за колана на панталона и й намигна.
— Отгатни — започна той. — Какво е това: два крака, твърда глава, държи се като магаре?
— Това е просто — засмя се тя. — Рийс Дънкан.
Посетителите се разсмяха тихо. Рийс забеляза развеселения й поглед и не сдържа усмивката си.
— Как си днес? — попита я той с нисък тон, така че останалите посетители в кафенето бяха изключени от разговора им, а няколко от жените затаиха дъх.
Устните й се извиха в една от нейните само-иронизиращи усмивки, при които винаги му се приискваше да я сграбчи в ръцете си.
— Не е един от добрите ми дни.
— Ела си с мен вкъщи.
Тя го погледна право в очите и тихо изрече:
— Кажи ми една причина, поради която да го направя.
И точно там, пред Господ и по-голямата част от жителите на Крук, Монтана, той си пое дълбоко въздух и изрече думите ясно и достатъчно високо, за да го чуят всички, което не беше никак трудно, защото останалите посетители дори не се преструваха, че не подслушват.
— Защото те обичам.
Мади премигна и за негова изненада, той забеляза сълзи в очите й. Преди обаче да успее да стигне до нея, лицето й се озари от усмивка, като лъч светлина върху буреносен облак. Тя не се опита да заобиколи бара; покачи се отгоре и се смъкна от другата страна.
— Крайно време беше — промълви тя и се хвърли в ръцете му.
Клиентите започнаха да ръкопляскат и Флорис се появи от кухнята. Тя изсумтя и остана видимо недоволна като видя Маделин да виси на врата на Рийс с крака във въздуха.
— Предполагам, че сега ще трябва да си търся нова сервитьорка — измърмори тя.
Някой се обади:
— Флорис, обещай, че няма да излизаш от кухнята и ние ще ти намерим нова.
— Дадено — отвърна възрастната жена и изуми всички посетители, като наистина се усмихна.
Той не изчака да стигнат до къщата, за да я люби; щом стигнаха до негова земя, Рийс спря пикапа и я изведе навън. Маделин имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне, докато слушаше думите на любов, страст, потребност. Не можеше да му се насити да го докосва; искаше да потъне в кожата му и определено се опита.
Когато най-сетне стигнаха къщата, той я пренесе на ръце през прага и направо в спалнята им, където я положи върху голямото легло и започна да я съблича. Тя се засмя приглушено и се протегна.
— Пак ли?
— Искам да те видя — с напрегнат глас промълви той. Когато тя остана гола, Рийс замълча, стъписан от промените в тялото й, които не бяха много видим все още, но той ги забеляза, защото прекрасно познаваше всяка част от нея. Стомахът й започваше да се закръгля, а гърдите й се бяха налели, с потъмнели зърна. Той се наведе, целуна едното и тя потрепери от удоволствие.
— Божичко, обичам те! — прошепна той и отпусна глава върху стомаха й, като обгърна бедрата.
Маделин прокара пръсти през косата му.
— Доста време ти трябваше — нежно отвърна тя.
— Ще компенсирам липсата на бързина с продължителност.
— И какво означава това?
— Че ще ти го повтарям и след петдесет години. — Той замълча, обърна се и целуна стомаха й. — Имам и още нещо да ти казвам.
— Добро ли е?
— Надявам се. Съвсем скоро тук нещата доста ще се променят.
— Как? — Тя го погледна подозрително. — Не съм сигурна, че искам нещата да се променят.
— Имам нов партньор. Преди около седмица се обадих на Робърт и той се съгласи. Започваме разширяването на ранчото веднага. Сега това ранчо е „Дънкан и Канон.“
Маделин избухна във весел смях. Рийс се изправи и също се усмихна, почувства отново магията на присъствието й.
След малко Маделин се успокои и го погледна сериозно.
— Защо се обади на Робърт?
— Защото ти имам доверие — простичко обясни той. — А чрез теб, мога да се доверя и на него. Защото това е едно добро бизнес решение. Защото исках да ти покажа какво може да представлява това ранчо. Защото ще имаме бебе. И защото, по дяволите, прекалено добър съм в работата си, за да се задоволявам с второкачествено ранчо. Това стига ли като причини?