— Това място… Имам чувството, че и друг път съм бил тук.
— Защото е затънтена дупка, където пеоните се претрепват от работа, а белите богатеят. Също като онуй място, където си израснал.
Не отвърнах. Той присви очи и си пръсна в устата освежител за дъха.
— Чакай само да видиш Джим Гейбъл. После ще те питам дали си виждал друг като него.
Когато минахме през желязната порта към алеята пред дома на Джим Гейбъл, небето бе притъмняло и сиви дъждовни струи прелитаха косо в светлината на лампите, закачени по палмовите дървета. Домакинът ни отвори страничната врата и разкри в усмивка редките си зъби. Беше облечен с бял панталон и спортно сако на сини райета. Главата му изглеждаше прекомерно голяма за тесните рамене.
Той сърдечно стисна ръката ми.
— Много съм чувал за вас, мистър Робишо. Казват, че сте истински герой от войната.
— Клит е герой — възразих аз. — Мен ме изтеглиха още преди да стане напечено.
— Аз бях в Националната гвардия — каза той, придържайки вратата. — Не ни призоваха. Но свалям шапка на хората, които са се сражавали там.
Осветлението в къщата беше слабо, по прозорците висяха червени кадифени завеси; за пръв път виждах толкова хубави мебели от дъбова и кипарисова дървесина. Минахме през библиотека, после продължихме по коридор с книжни лавици по стените и попаднахме в хол с дебели килими, остъклена врата към градината и висок сводест таван като в катедрала. През една странична врата зърнах жена с бяло мъртвешко лице, изпъната върху легло с балдахин. Жълтеникавата й коса се разстилаше по възглавницата като водорасли около камък. Гейбъл затвори вратата.
— Жена ми не е добре. Ще пийнете ли по едно уиски със сода? — попита той откъм барчето, докато сипваше бучки лед във висока чаша. Косата му беше стоманеносива, гъста и лъскава, сресана на път отстрани.
— Пасувам — казах аз.
Клит мълчаливо поклати глава.
— С какво мога да ви помогна? — попита Гейбъл.
— Един сводник на име Клъм Чевръстия се е раздрънкал за вас — казах аз.
— Тъй ли?
— Разправя, че вие и едно ченге от „Борба с порока“ в първи район проявявате интерес към проститутка на име Муцката Дотрийв.
— Интерес? — повтори той.
— Според Чевръстия сте й предложили избор: или да ви бутне, или да я обвините в притежаване на наркотици.
Гейбъл ме погледна иронично.
— Навремето един от моите хора натисна лицето на Чевръстия върху нажежен котлон. Беше преди петнайсет-двайсет години. Уволних човека. Чевръстия май е забравил. — Гейбъл пийна от чашата и запали тънка пура със златна запалка. — Значи идвате чак от Нова Иберия, за да разследвате случай на полицейска корупция в Ню Орлиънс, мистър Робишо?
— Мисля, че проститутката разполага с информация, която би могла да помогне по случая Лети Лабиш — казах аз.
Гейбъл кимна и очите му се замъглиха от полуоформени мисли.
— Разправят, че Лабиш била като преродена — рече той.
— Съвършено вярно — отвърнах аз.
— Чудна работа, как тъй все се променят в смъртното отделение. Мене ако питате, Лети Лабиш не заслужава да умре от инжекция. Убила е служител на закона. Смятам, че трябва да умре на електрическия стол, за предпочитане не много бързо.
Клит ме погледна, после се озърна към вратата.
— Много хора не смятат така — казах аз.
— За щастие не съм длъжен да споря с тях — отвърна Гейбъл. — И за да сменим темата, искате ли да разгледате оръжейната ми колекция?
Отново се усмихваше, надянал приветливото изражение като керамична маска, за да прикрие коравосърдечието, дребнавата злоба или някакъв друг дълбок душевен недъг.
— Може би друг път — отказах аз.
Но той все едно не ме чу. Пристъпи към стената и разтвори двойна дъбова врата с големи бронзови дръжки. Стаята отвъд беше пълна със стъклени витрини, по стените висяха исторически и модерни оръжия. Само на едно от махагоновите табла бяха закрепени осем автомата АК-47. На масата под него стоеше грамаден стъклен буркан като от старовремска бакалница, пълен с някаква жълтеникава течност. Гейбъл почука с пръст по капака и предметът вътре се разлюля зад стъклото.
Стомахът ми се сви.
— Глава на виетконговец — обясни Гейбъл. — Братовчед ми я донесе. Той беше в програмата „Феникс“.
— Повече нямаме работа тук — побутна ме Клит.
— Засегнах ли ви? — попита Гейбъл.