От мислите го изтръгнал шум — жена му изпуснала нещо в спалнята.
— Скъпи, би ли дошъл? — подвикнала тя. — Не мога да си вдигна бастуна.
Той минал в спалнята и вдигнал бастуна, а после трябвало да й помогне да стане от леглото. Цял ден не била сваляла нощницата и миришела на хапчета за гърло и вкиснато мляко. След като станала и си обула чехлите, тя продължила да стиска ръката му.
— Нека да вечеряме на терасата. Вечерта е толкова хубава. Ще поръчам да докарат храна от ресторанта.
— Добре, Кора.
— Би ли ми направил една услуга? — добавила тя с умолителна усмивка.
Не била сложила грим, но бузите й се червенеели, а в очите й трепкали весели пламъчета. Той кимнал, сетне потръпнал при мисълта какво може да поиска.
— Би ли ми разтрил краката? Ужасно ме болят, щом времето почне да се променя — казала тя.
Но той знаел какво има предвид. Отначало краката, после гърба и врата, а по някое време тя щяла да го погали по бузата и да плъзне пръсти през гръдната кост надолу към бедрото. Разтърсили го тръпки на отвращение и усетил как кожата по главата му се обтяга.
— В момента преглеждам сметките — отвърнал той. — Може ли да ти приготвя още едно питие и след малко да дойда на терасата?
Мислено се поздравил за добрата идея. На терасата не било място за романтични изпълнения.
Но когато погледнал лицето й, присвитите устни и внезапно изстиналите очи, разбрал, че е прочела мислите му.
— Сега ще позвъня в ресторанта — казала тя. — Но ми приготви питие и донеси лекарствата от шкафчето, ако обичаш. Мразя да бъда досадна. Не съм досадна, нали?
Гейбъл мразел този тон. Много я бивало да се преструва на мъченица и жертва. Целият й характер бил същински змиярник, пълен с неврози. Никога не се знаело точно коя ще изскочи на бял свят.
Взел от хладилника бутилка водка, сложил я на сребърен поднос заедно с чаша, дълга лъжица и буркан мариновани лукчета, и оставил подноса на терасата. Видял как зад хоризонта изчезва лодка с червени платна и му се приискало да бъде на нея, да усеща соления бриз върху лицето си, да пътува към нов живот нейде из Карибите.
Но засега трябвало да търпи. Всяко поредно шише джин или водка било като бомба в сърцето й. А тя притежавала акции за около девет милиона. Дори след приспадането на данъците и таксите можел веднага да почне строежа на хиподрума в Ню Мексико, да се засели в ранчо сред пустинята и да поддържа яхта на тексаското крайбрежие.
Добро постижение за едно бедно хлапе, започнало кариерата си като уличен полицай.
Върнал се в хола, взел чашата и отпил глътка уиски. През прозореца чул как Кора се обажда до ресторанта по клетъчния телефон. Чудел се дали ще изтърпи още една вечер насаме с нея. Дръпнал едно чекмедже на бюрото от вишнево дърво, извадил бележник и прегледал имената в него. Всъщност нямало имена, а само инициали и телефони на мексиканки, пуерториканки и негърки, попаднали в негова власт по един или друг начин. Общо около четирийсет на брой.
Някои хора сигурно биха се отвратили от него. И какво от това? Отдавна бе разбрал простата истина, че каквото и да говорят, мнозинството се прекланя не пред християнските, а пред езическите ценности. Либидо, власт, успех и творчество — ето взаимозаменяемите основи на човешката личност. Питайте която и да било жена дали предпочита любовник, излъчващ спокойно чувство на власт и самоувереност, или някакъв скромен и отстъпчив човечец. Ако тази вечер имал късмет, Кора щяла да се напие до припадък. Тогава можел да си уреди среща в някой мотел около Гранд Айл. Защо не? Щял да се върне най-много след три часа.
Но ускорените удари на сърцето му отговорили защо не.
Видял се как кара в тъмното по пуст път сред четириметрови стени от захарна тръстика. Сетне пука гума или скъсва вентилаторен ремък и докато намества крика или оглежда димящия радиатор, зад него спира кола с включени дълги светлини. Шофьорът продължава да седи зад волана и го оставя да изгаря от страх в лъчите на фаровете.
По челото му избила пот и той отпил още глътка уиски. Но ледът се бил стопил и уискито имало дъх на мазна бъчва. Защо сърцето му удряло толкова силно? Нима бил страхливец, та да не смее дори да излезе на пътя заради онзи хлапак Ремета?