— Чудя се откъде да почна. Къде ти е пейджърът?
— Уоли седна на него. Наистина, не се шегувам.
— Обади се Дейна Магели. Ремета проникнал в дома на Джим Гейбъл, заключил жена му в гаража и отвлякъл Гейбъл.
— Лоша работа. Какво става с Пърсел?
— Знаех си, че ще ти е много мъчно за Гейбъл.
— Стига, шефе. Какво е направил Клит?
— Потрошил е един бар в Сейнт Мартинсвил, Трима рокери вече са в болницата.
Понечих да заговоря, но той вдигна ръка.
— Строшил е билярдна щека в лицето на един градски полицай. Това вече не са кръчмарски лудории, Дейв. Може да го гръмнат като едното нищо. На всички им е писнало от този тип. Включително и на мен.
Двамата с Хелън Соало изминахме петнайсетте километра до Сейнт Мартинсвил за по-малко от десет минути. Площадът до старата френска църква бе пълен с полицейски коли и линейки, а околните улици бяха затворени. Спряхме на около трийсет метра от бара, където се беше барикадирал Клит, и тръгнахме към един черен лейтенант с тънки мустачки, който стоеше с мегафон зад отворената врата на колата си. Прозорците на бара бяха строшени, а над единия от тях имаше обгорено петно и пяна от пожарогасител.
Размахах ръка пред лицето си, за да прогоня миризмата на сълзотворен газ.
— Неточен изстрел — обясни лейтенантът. — Улучиха рамката на прозореца и без малко да стане пожар. Приятел ли сте с онзи тип?
— Да — отвърнах аз. — Обикновено е безобиден.
— Да, виждам — кимна лейтенантът. Казваше се Пикар и беше воювал във Виетнам, а по-късно завърши право с държавна стипендия по закона за ветераните. — Вече имам един полицай в болницата. Барът е напълно съсипан. Онези рокери яли пердах, додето се разплакали и паднали на колене. Или ще измъкнеш приятеля си отвътре, и то с белезници, или ще го очистим.
— Мисля, че пресилваш нещата — казах аз.
— Ти слушаш ли какво ти разправям? Взел е пушката на бармана.
— Дрън-дрън — намеси се Хелън и дръпна мегафона от ръката на Пикар. — Хей, Клит. Говори Хелън Соало. Дейв и аз идваме да те видим.
Ехото отекна между колоните пред бара. Хелън отпусна мегафона и го подхвърли в ръцете на Пикар.
Бутнахме вратата и влязохме. Столовете и масите бяха потрошени; по пода се валяха строшени стъкла; от бутилките зад бара бяха останали само назъбени парчета. В ъгъла до билярдната маса лежеше неподвижно някакъв тип с бръсната глава и множество татуировки, облечен с джинси и кожено яке на голо.
Широко усмихнат, Клит седеше в края на бара с кутия бира в ръката. От челото му течеше кръв, панталонът и хавайската му риза бяха изцапани с петна от талк и дъвкан тютюн. До бедрото си бе подпрял едноцевна ловджийска пушка. Дулото сочеше право в гърдите му.
— Има ли предпазител това чудо? — попитах аз.
— Не съм проверил — отвърна той.
— Какво ти става, по дяволите? — рече Хелън, пристъпвайки напред по натрошените стъкла.
— Просто ми се случи лош ден.
— Трябва да те приберем — казах аз.
— Идеята не ми допада, Жилка.
— Все е по-добре, отколкото да умреш — обади се Хелън. — Нямаш друг изход.
Той опипа ъгълчето на устните си и огледа влажното петно върху пръста. Очите му блестяха, по бузите му бяха избили червени петна.
— Знаеш ли защо опердаших онова ченге с щеката? Опита се да ми откъсне главата с палка.
Без да откъсва очи от Клит, Хелън откачи белезниците от колана си и ги хвърли на бара.
— Сложи си ги, хубавецо — каза тя.
— Имаш много здраве — усмихна се той и надигна бирата.
Минах извън полезрението му и кимнах към изхода. Хелън дойде с мен до вратата. Зад нас Клит продължаваше да пие, сякаш събитията изобщо не го засягаха.
— Когато чуеш шумотевица, идвай на бегом — предупредих аз. — Предай на тукашните, че ще го обезвредим без оръжие. Ако някой извади пищов, ще му го натъпча в гърлото.
Минах зад бара, отворих си газирана вода и седнах до Клит. Хвърлих поглед към рокера в ъгъла.
— Не си го убил, нали?
— Те се тъпчеха с хапчета в кенефа — рече Клит. — Можех да ги натупам с една ръка. Какво толкова е станало?
— Станало е това, че искаш да идеш в затвора. И гледаш да е без освобождаване под гаранция.
За момент по лицето му трепна усмивка.
— Тия психоанализи си ги запази за сбирките.
— Ще те вкарат зад решетките. Което означава, че утре вечер няма да ходиш до смъртното отделение.