С Белмънт ме запозна братовчед му Дикси Лий Пъг към края на петдесетте години, когато бяхме студенти в Сейнт Луис. По-късно Дикси Лий стана най-прочутият бял изпълнител на блус от онова поколение и по слава отстъпваше само на Елвис. Двамата с Белмънт се учеха да свирят на пиано в един и същ негърски бар, само че после на Белмънт му захлопа дъската и реши да прави кариера като проповедник. Пъдеше демони, укротяваше змии и пиеше отрова пред тълпи фанатични селяци из цяла Луизиана. Покръстваше негри и бели бедняци в реки с толкова кална вода, че биха задръстили всяка канализация, а от гъсталаците водни лилии го наблюдаваха алигатори и отровни змии.
Но даренията, които получаваше, бяха твърде оскъдни и затова си изкарваше хляба с разносна продажба на перилни препарати, метли и четки. От време на време спираше в Нова Иберия и ме канеше на обяд в бара на Прово. Беше учил в колежа само една година, но гордо твърдеше, че се самоусъвършенства. Взимаше книги от библиотеките и четеше по половин час сутрин преди закуска и вечер преди лягане. Всеки ден усвояваше по една нова дума от енциклопедията, а за да усъвършенства способностите си за „интелектуално мислене“, правеше всички сметки на ум. Всеки ден вършеше по едно добро дело за другите и както сам казваше „плюс едно добро дело за мен, нали съм тръгнал нагоре“.
За да пести, спеше в колата си, хранеше се по за половин долар в билярдните зали, а понякога се къпеше с градински маркуч зад църквата петнайсет минути преди проповедта.
После Белмънт откри карнавала на луизианската политика и се почувства като душевноболен, който попада в специализиран парк за малоумни и изведнъж осъзнава, че животът надхвърля и най-смелите му мечти.
Вестникарите го нарекоха „най-хипнотичният южняшки оратор след Хюи Лонг“.
По време на кампанията му за втори губернаторски мандат противниците пръснаха слухове, че Белмънт е пияница и тайно посещава някаква мулатка от Виксбърг, която му родила близнаци. Списание „Тайм“ обяви, че с него е свършено. Бившите му колеги фундаменталисти публично го заклеймиха от всеки амвон в щата. Белмънт излезе в едно национално религиозно предаване и опита да се разкае публично. Нищо не излезе.
На Четвърти юли организира в Бейтън Руж политически митинг с барбекю. Раздаваха безплатно бира, печена царевица и пилешко — според злите езици парите за това идвали от участието му в хазартния бизнес в Чикаго и Лас Вегас. Белмънт се изкачи в каросерията на обикновен камион, а оркестърът му засвири песента „Портокалов цвят“. Той пък свиреше на хармоника пред микрофона и изпод каубойската му шапка се стичаше пот. Когато изпълнението свърши, почти нямаше аплодисменти — публиката чакаше да чуе какво ще каже Белмънт Пъг за греховете си.
Той беше с безупречно лъснати червени каубойски ботуши, бял костюм, синя риза и вратовръзка на цветя. За да не се привежда, дръпна микрофона от ниската стойка и го стисна в огромния си юмрук.
Лицето му беше сериозно, гласът омайно сладък.
— Знам, че всички сте чували какво ли не за своя губернатор — каза той. — Няма да ви залъгвам. Дълбоко съм наскърбен. Говоря с болка на сърце.
Помълча и си пое дъх. Коленете му се подгънаха леко, сякаш събираше в гърдите си огромно количество въздух.
— Но сега съм дошъл да ви кажа… Да кажа, че когато и да било, където и да било, който, и да било… — Той енергично тръсна глава и гласът забълбука в гърлото му, сякаш се мъчеше да овладее чувствата си. — Повтарям, който и да било може да заложи на Белмънт Пъг капан с пиене и жени… — Вече приклекнал, той се ухили от ухо до ухо, и изведнъж изрева: — И, бога ми, няма начин да не го хване!
Публиката изпадна в транс.
Същата седмица цената на маслодайната роза се вдигна и настана икономически подем. Белмънт бе преизбран с впечатляващо мнозинство.
На другия ден късно следобед надникнах през мрежестата врата на магазинчето за стръв и видях черния крайслер на Белмънт паркиран до кея. Самият Белмънт крачеше право към мен. Помощниците му понечиха да го последват, но той ги отпъди с каубойската си шапка, после чукна с нея по бедрото си, сякаш се отупваше от прах. Стори ми се навъсен, с дълбоко хлътнали очи. Той въздъхна, смачка с юмрук горнището на шапката и пак си я сложи точно преди да влезе в магазина. Когато пресече прага, вече пак се усмихваше.