— Трябва да ти измисля някакво име. Може би индианско, нещо като човекът, който вечно задава въпроси и не слуша отговорите. Само че май е много дълго, а? Ще си помисля.
— Ха-ха, много смешно — сопнах се аз.
— Тая история не те засяга, тъжни човече. Зарежи я, преди някой да е пострадал. Да ти кажа ли нещо за Чевръстия? Гърмящата змия трака, преди да ухапе. Чевръстия не. Той е левак. Затова прави нещо с дясната си ръка, вади от джобовете едно-друго. Ти гледаш тази ръка, а той се хили и разговаря. Изведнъж лявата му ръка полита насреща ти като змийска глава. Чат-чат-чат. Не те лъжа.
— Ако Вейчъл Кармауч ти е посегнал, ще имаме доказателство, че е посягал на Лети и Пейшън — подхвърлих аз.
— Сега трябва да храня бебето. Предай на дебелака какво казах. Без него вече няма да е забавно.
Тя стана от стола, намести бебето по-нагоре и излезе навън, без да обръща внимание на зяпналите я ченгета в коридора.
Кони Дезотел беше главен прокурор на Луизиана. Когато станеше дума за кариерата й, вестниците винаги споменаваха, че е от работническо семейство и че докато следвала вечерно в Ню Орлиънс, работела в пътната полиция. Завършила с пълно отличие. Не се омъжила и влязла в редиците на онези служители, за които професията е една безконечна стълба към все по-високи нива на успех.
Бяхме се срещали само веднъж, но когато в сряда следобед позвъних в кабинета й в Бейтън Руж, тя се съгласи да ме приеме на другия ден. Също като шефа си Белмънт Пъг, Кони Дезотел държеше на равноправието. Или поне полагаше големи усилия да създаде такова впечатление.
Имаше маслинена кожа и стоманеносиня коса, просветляла по крайчетата от слънцето. Беше облечена в сив костюм със сребърно ангелче на ревера. Когато влязох в кабинета, тя бе преметнала крак върху крак и държеше химикалка над някакъв документ върху бюрото си — досущ като на картинка, изразяваща едновременно власт, спокойствие и енергия.
Но за разлика от изполичаря популист Белмънт Пъг, който беше толкова наивен, че очакваше партиите наистина да се грижат за бедняците, очите на Кони Дезотел оценяваха събеседника най-спокойно, без извинение за нахалството и за факта, че те оглеждат като евентуален противник.
— Срещали сме се преди години, на Марди Гра2 — каза тя.
Извърнах очи настрани.
— Да, тогава все още бях полицай в Ню Орлиънс. А вие работехте в кметството.
Тя се усмихна леко, но очите й се замъглиха, сякаш вече преставах да бъда сериозно събитие в нейния ден.
— С какво мога да ви услужа, детектив Робишо? Детектив сте, нали?
— Да. Научих от информатор, че през 1966 или 1967 година двама полицаи, подкупени от джаканосите, са убили една жена в област Лафурш. Моминското й име е Мей Гилъри.
— От кой отдел са били?
— Информаторът не знаеше.
— Открихте ли официални сведения за престъплението?
— Никакви.
— А трупът?
— Доколкото знам, не е намерен.
— А съобщения за изчезване?
— Няма никакви документи, мис Дезотел.
Тя остави писалката, приведе се напред и зарея поглед в пространството.
— Ще се обадя на властите в област Лафурш. Но цялата работа ми прилича на задънена улица. Кой е информаторът?
— Един сводник от Ню Орлиънс.
— Защо се е разприказвал чак сега?
— Един мой приятел се канеше да го хвърли от покрива.
— А, сега вече става малко по-ясно. Клит Пърсел ли е въпросният приятел?
— Познавате ли Клит?
— О, да. Доста хора настояват да му отнемем детективското разрешително. Всъщност досието му е при мен. — Тя дръпна едно от чекмеджетата и извади папка, пълна с полицейски отчети, дебела разпечатка от Националния център за информация по престъпността и жалби от целия щат. — Я да видим… Убил е свидетел по федерално дело, откраднал бетонобъркачка и напълнил с бетон открит спортен автомобил, разрушил с фадрома вила за половин милион край езерото Поншартрен. Освен това отключил колата на Боби Ърл, паркирана до яхтклуба и уринирал по седалките и таблото. А казвате, че напоследък почнал да хвърля и хора от покривите, така ли?
— Грешка на езика — бих отбой аз.
Тя погледна часовника си.
— Съжалявам. Закъснявам за обяд. Оставете ми телефона си и ако узная нещо, ще ви позвъня.
— Много мило от ваша страна — казах аз.
— Как беше името на жертвата?
— Мей Гилъри. По мъж — Робишо.
2
Марди Гра — денят преди Велики пости, празнуван от французите с карнавали и веселби. — Б.пр.