— Да. Просто съм малко уморен.
— Мислех, че искаш да разбереш нещо повече за онези изрезки.
— Няма ли начин да го спипаме друг път?
— Чевръстия е подвижна мишена — каза той.
Метнах на дясната седалка на камионетката армейския пистолет четирийсет и пети калибър, който си бях донесъл от Виетнам, и подкарах по шосето до Лафайет, после отбих по I-10 през низините край залива Ачафалея. Надигна се вятър, заваля и блатата от двете страни на магистралата заприличаха на матово стъкло. Стърчащите от водата върби и кипариси тъкмо започваха да се разлистват. Вятърът огъваше клоните им и тласкаше вълните из залива срещу колоните на изоставените нефтени платформи. Пресякох придошлата река Ачафалея, която бе заляла горите по двата бряга, после мочурищата останаха назад, магистралата продължи отново през ниви и пасище, а далече отпред се появи мостът през Мисисипи и сиянието на Бейтън Руж.
Минах през града, после завих на изток по Хайланд Роуд, отново излязох в полето и отбих по насипан с мидени черупки път, който водеше към малка горичка. Видях кафявия кадилак на Клит паркиран до бяла бетонна сграда с шперплат по прозорците. Още една кола — нов буик със затъмнени стъкла — беше оставена до групичка занемарени бананови дръвчета. Иззад шперплата на втория етаж се процеждаше светлина. Светеше и в бараката, изградена на покрива над стълбищната шахта.
Сложих си кобура, излязох от камионетката и тръгнах към предния вход. Дъждът бе спрял, но вятърът продължаваше да фучи из дърветата над главата ми. По тъмносинята боя на буика лъщяха грамадни капки.
Чух стъпки по покрива, после мъжки вик и трясък от падането на нещо тежко през клоните.
Измъкнах пистолета от кобура, заобиколих сградата отстрани и погледнах към покрива. Видях как Клит Пърсел се приведе през ръба, погледна надолу и пак се отдръпна.
Върнах се към предната врата, изкачих стъпалата и попаднах в коридор, отрупан с боклуци и паднала мазилка. Светеше само една стая. Вратата беше отворена и видях легло с червени сатенени чаршафи, а до него видеокамера на триножник.
Продължих да се изкачвам към покрива. Излязох върху насипаната с чакъл площадка и видях как Клит сграбчи някакъв негър за яката и колана, засили се към ръба и го метна в короната на близкото дърво.
— Какво правиш? — попитах смаяно аз.
— Снимаха групов секс с две шестнайсетгодишни момичета — обясни Клит. В кобура под мишницата му зърнах синкавочерен револвер трийсет и осми калибър. От задния му джоб стърчеше къса палка. — Чевръстия и неговите приятелчета са се насочили към кинобизнеса. Нали, Чевръст?
Той подритна крака на един мулат, прикован с белезници за пожарната стълба. Мулатът имаше тюркоазни очи, помътнели около ирисите. Сив и сбръчкан белег от изгаряне загрозяваше едната му буза. Косата му беше почти бяла, права като на европеец и късо подстригана; тялото му лъщеше от пот, а ръцете бяха покрити със затворнически татуировки.
— Робишо? — промърмори той, след като се вторачи в лицето ми.
— Защо Муцката Дотрийв събира статии за Лети Лабиш? — попитах аз.
— На нея мозъкът й е в задника. Там му е мястото. Слушай, твоят човек малко се поувлече. Що не вземеш да се намесиш?
— Той не ме слуша много-много — рекох аз.
— Време ти е за полет, Чевръст — обяви Клит. — Само че не съм сигурен дали пак ще улуча онуй дърво.
Той извади револвера от кобура и ми го подхвърли, после се приведе, отключи белезниците и с едно дръпване вдигна Чевръстия на крака.
— Погледни през ръба, Чевръст. Ще си потрошиш кокалите, гарантирам. Последен шанс, мой човек.
Чевръстия въздъхна и вдигна длани пред себе си, сякаш успокояваше неразумен противник.
— Рекох ти бе. Муцката действа самосиндикално. Де да я знам що го прави.
— Грешен отговор, говедо — ревна Клит и хвана с едната ръка колана на Чевръстия, а с другата го стисна за врата.
Чевръстия извъртя лице към мен и в отворената му уста лъснаха златни и сребърни зъби. Дъхът му вонеше на страх и гнили скариди.
— Робишо, името на майка ти беше Мей… По баща… чакай малко… да, Гилъри. Така я знаеха — Мей Гилъри.
— Какво? — сепнах се аз.
Той тревожно облиза устни.
— Тя раздаваше карти и от време на време вдигаше краката. Зад един клуб в област Лафурш. Беше някъде към шейсет и шеста или шейсет и седма година.
Клит ме гледаше втренчено.
— Ей, духач, белята си дириш — подметна той на Чевръстия.