Абрахам Мерит
Търтеят
Около масата в Клуба на първооткривателите седяха четирима: Хюит, току-що завърнал се от двегодишна ботаническа експедиция в Абисиния; Каранак, етнолог; Маклеъд — преди всичко поет, а също учен от Азиатския музей; и Уинстън — археолог, който заедно с руснака Козлов разкопаха руините на Кара Кора, Градът на Черните камъни, в северната част на Гоби, някогашната столица на Чингиз хан.
Разговорът се въртеше около върколаци, вампири, караконджи и други подобни суеверия. Поводът бе едно телеграфно съобщение за мерките, предприети срещу Глутницата на Леопарда — фанатични убийци, които надяват леопардови кожи, също като тях се притулват зад храстите и оттам нападат жертвите си, разкъсвайки гърлата им със стоманени нокти. А също и едно съобщение за убийството на вещица в Пенсилвания. Намерили пребита до смърт жена; съседите решили, че тя може да приема облика на котка и да носи зло в онези домове, в които се е промъквала в котешкото си превъплъщение.
Каранак каза:
— Съществува дълбоко вкоренено и много древно вярване, че мъж или жена могат да приемат облика на звяр, на змия, на птица, дори на насекомо. Някога са вярвали в това навсякъде. Някои вярват и досега: жени-лисици и мъже-лисици в Китай и Япония, хора-вълци, хора-бобри и хора-птици у нашите собствени индианци… Винаги се е смятало, че съществува някаква гранична зона между световете на човешкото и на животинското съзнание — зона, в която външната обвивка може да бъде променяна и човекът да се превърне в животно или обратното.
Маклеъд продължи:
— Египтяните са имали основания да придават на боговете си глави на животни, на птици, на насекоми. Защо рисуват Апис с глава на бик? Защо дават на Анубис, Владетелят на мъртвите, глава на чакал? Или на Тот, богът на мъдростта, глава на ибис? И на Гор, божествения син на Изида и Озирис, глава на ястреб? Или на Себек, бога на злото, глава на крокодил, а на Баст — на котка? Трябва да е имало причина, но ние можем само да правим догадки.
Думата пак взе Каранак:
— Мисля, че в тази идея за граничната зона има нещо… Във всеки човек, повече или по-малко, има по нещо от звяр, от рептилия, от птица. Познавах мъж, който имаше миша физиономия и миша душа. Също жена, която принадлежеше към семейството на конете, личеше си по гласа и по външността. Без съмнение съществуват хора-птици — с лица на орли, на ястреби, хищни… Мъжете най-често са от рода на совите, а жените — на гургулиците. Отчетливо се различават типовете вълци и змии. Да предположим, че у някои тази животинска част е толкова силно развита, че могат да прескачат граничната зона и да стават за известно време животни. Така може да се обясни съществуването на върколаци, вампири…
Уинстън попита:
— Ама вие сериозно ли говорите, Каранак?
Каранак се разсмя.
— Наполовина. Имах приятел с невероятно остро усещане за животинските качества на човека. Виждаше хората не като хора, а по-скоро като животни и птици. Възприемаше животинското съзнание. Неприятна дарба. Приличаше на лекар с толкова развита интуиция, че вижда пациентите не като мъже и жени, а направо техните болести. Обикновено контролираше тази своя способност. Но понякога, както ми е казвал, в метрото, в автобус, в театър, или дори насаме с хубава жена, изведнъж всичко наоколо потъва в мъгла и когато мъглата се разсее, той се оказва между мишки и лисици, вълци и змии, тигри и птици; всички са облечени по човешки, но нищо друго човешко в тях няма. Тази картина продължава само миг, но твърде неприятен миг.
Уинстън попита недоверчиво:
— Искате да кажете, че мускулите и скелетът на човека за миг се превръщат в мускули и скелет на вълк? Че човешката кожа става козина или пера? Че за миг се появяват крила и специализирани мускули за управлението им? Че се появяват бивни… носът става рило…
Каранак се усмихна.
— Не, нищо подобно. Аз предполагам само следното: животинската част от двойната природа на човека може да разтвори човешката част до такава степен, че тънкият наблюдател да забележи това. Като моят приятел, за когото разказах.
Уинстън вдигна ръце в иронично възхищение.
— Най-после съвременната наука обясни легендата за Цирцея! Вълшебницата Цирцея давала на хората напитки, които ги превръщали в животни. Значи тази напитка е усилвала животинската част на душата и човешката външност спирала да се възприема от околните. Съгласен съм с вас, Каранак — какво по-просто? Аз обаче употребявам думата „просто“ в друг смисъл.
Усмихвайки се, Каранак рече:
— А защо не? Преходът от едната форма в другата обикновено се съпровожда от напитки и обряди. Виждал съм напитки и наркотици, които превръщат човека в животно без никакви вълшебства.