Пролог
Ню Мексико
Изследователска база Драквууд
Джейни задуши вик на състрадание и потисна сълзите си. Беше ужасяващо да наблюдава мъжа, от когото бе обсебена, да бъде измъчван. И двамата щяха да бъдат убити ако тя последваше вътрешния си инстинкт, да се втурне навън, за да му се притече на помощ.
- Знаех, че ти харесваш този прекалено много, смразяващо познат глас се изкикоти от вратата на лабораторията.
Джейни почувства как цялата кръв се оттече от лицето й, когато се обърна, ужасена, че той е успял лесно да отвори вратата й, без да издаде звук. Дийн Поланитис ръководеше цялото съоръжение. На четиридесет и пет години той беше млад за работата, но това, което му липсваше във възрастта, компенсираше в порочността. Той не беше висок само 173 сантиметра, но въпреки това той беше изключително сплашващ от годините на военна подготовка и вдигане на тежести. Тялото му беше мускулесто, набито и в много добра физическа форма. Обикновено мъртвите му зелени очи сега бяха необичайно напрегнати, а тънките му устни бяха извити в рядка усмивка, която накара Джейни да се усети леден студ отвътре.
- Не знам за какво говориш, излъга тя.
Той посочи едно място на големите рафтове, който заемаха едната стена. - Инсталирах скрита камера в този офис, за да наблюдавам всяко твое движение през последната седмица, след като забелязах интереса ти към този тестов обект. Получавам рапорти, че се опитваш да го защититаваш от злоупотребата на охраната. Това беше първият сигнал. След като прегледах записите от килията му, разбрах, че той те гледа по същия начин. - Затвори вратата зад себе си. - Наистина ли си мислила, че няма да привлече подозрението ми? Аз не пропускам нищо, което се случва вътре в къщата ми. Знам, че ти пука за него. Преставаш да работиш всеки път, когато той е там и познавам езика на тялото. - Погледът му се спусна по дължината на тялото й, преди да се върне към лицето й. - Ти си лесна за разчитане когато не знаеш, че си под наблюдение.
Тя поклати глава. - Той е просто поредния номер, промърмори тя, молейки се той да повярва на лъжата й. Студът премина по гръбнака й по начина, по който той заяви, че съоръжението е неговата къща. Това беше адско място, за което никой не би трябвало да претендира, но само засили вярата й в чистото зло на шефа си.
- Аз съм просто мил човек. Извинете, че имам малко съчувствие. Това вероятно са докладвали охраната, ако съм казала или направила нещо, за да ги спра да бъдат жестоки. Някои от тези идиоти могат да бъдат доста злонамерени само заради забавлението.
Веждите на шефа й се извиха. - Наистина ли? Това ли е всичко? Какво ще кажеш за реакциите ти да видиш 710 окървавен, за да тестваме лечебните свойства на новите лекарства?
- Не обичам да гледам как някой от тях страда. Имам сърце. Това е всичко. Мразя да виждам някой, да изпитва болка, но разбирам колко важно е изследването. Бях информирана, че защитните механизми на тялото му се тестват с цел по-бързото излекуване на отворени рани. - Тя погледна назад към прозореца. Мъжът, когото обичаше, се опитваше да се защити от осем злобни, въоръжени мъже, които възнамеряваха да му нанесат сериозни вреди, докато той бе ограничен от веригите, които го държаха. Дори да беше ограничен, той беше достатъчно силен да ги лиши от равновесие и да избегне някои от ударите, но не и всичките. Кръв течеше от раните му по ръцете и гърдите му. Един от охраната го удари с камшик и тя бързо се сблъска с шефа си, преди коленете й да се подкосят. - Това е брутално и аз не си падам по подобни гадости. Осъди ме.
Дийн Поланитис се изкикоти жестоко. - Парите не са това, което искам от теб.- Усмивката му умря. - Днес ще дам заповед за убийство на 710. Искаме да разберем колко добри са нашите експериментални животни в проследяването на плячка, а вашият номер там кърви много добре. Ще дрогираме няколко от мъжките, ще ги направим да са луди за бой и ще ги изпратим да го проследят. Те ще бъдат толкова обезумяли, че дори няма да забележат, че той е техен. Той няма да е така бърз с краката, след като момчетата ми там го пребият от бой.
Сърцето й почти спря. - Той е в отлично физическо състояние и е умен. Би било загуба на ресурси да го убиеш. Но това е твое решение. - Тя успя да запази гласа си стабилен по някакъв начин. Вътрешно тя хленчеше, Не!
Той направи крачка в нейна посока, блокира вратата и всяка възможност да избяга. - Ти си добра, Джейни.
- Това е "Госпожица Тръпка" за вас, много ви благодаря. - Тя се опита да поддържа гласа си твърд. Слабостта би се възприела като недостатък от презрян човек като Поланитис и това би я превърнало в жертва в неговите очите. Би било грешка, която не би могла да си позволи да направи, ако не беше в състояние да блъфира за изхода от ситуацията. Служители бяха изчезвали и никога повече не се чуваше нещо за тях. Кристи беше изчезнала само седмици след като Джейни започна да работи там. Най-сигурно жената беше мъртва. Те не бяха приятелки, всъщност Джейни се бе отвращавала от другия лабораторен техник, но това я накара да осъзнае колко опасна може да бъде работата на Драквууд Рисърч. Тя също не искаше да умре. - Тук съм да върша работа си и съм платена добре. Никога не забравям това.