- Направете както тя казва - дълбокият глас заповяда. - Потърсете помощ за женската. Ще уточним това по-късно.
- Тя е служителка тук.- Някой дръпна престилката й. - Ето я картата с нейната снимка. Тя е една от тях , заяви мъж. - Техник Джейни Шивър.
Прозвуча дълбоко ръмжене и грубата хватка, върху ръцете и косата й, изчезна. Някой друг я сграбчи за ръцете и тя изстена, когато беше леко преместена настрани. Болката я накара да извика. Тя затвори очи и почувства как чернотата я завладява. Умирам.
- Погледни ме - изръмжа дълбок глас.
Джейни отново принуди очите си да се отворят. Бяха донесени още фенери, докато коридорът не беше добре осветен. 710 я погледна надолу. Тъмният му поглед се завъртя от ярост, но тя видя разпознаване там. Той я помнеше.
Тя се вгледа в него. Кожата му беше по-тъмна, отколкото някога е била, а русата му коса бе станала по-дълга. Той носеше изцяло черно облекло, а жилетката му имаше бели надписи на НСО, което означаваше Организация за Нови Видове. Беше й дадено доказателство, че 710 е преживял спасителния атентат, за когото тя бе помогнала да се осъществи в тестовата база, но никога не е мислила, че отново ще го види лично.
- Шивър - прошепна той, гласът му звучеше грубо, но в същото време нежно.
Тя примигна срещу него, задържайки погледа му, прокара езика си по сухите си устни. Опита се да говори, но нищо не излезе. Носът му пламна, когато вдиша и страшно ръмжене се разнесе от разтворените му устни, докато гледаше някой зад нея.
- Вашите мъже са я застреляли?
- Тя беше така, когато я намерихме. Застреляни бяха и двама служители на сигурността. - Мъжът, който говореше, въздъхна. - Изглеждаше, сякаш те са се обърнали един срещу друг.
- Извикай те помощ за нея, сега - изръмжа 710. - Тя умира.
- Добре. Медик, ела в мазата на най-долния етаж. Имаме критично ранен.
Друг мъж изсумтя. - Нека кучката умре. Явно са се застреляли един друг, за да не бъдат хванати за разпит. Това ще ни спаси от това, да трябва да я убием по-късно.
710 очевидно не бе съгласен. - Свалете тези белезници.
Джейни изстена, когато някой я докосна и болка се стрелна по рамото и надолу по ранената й страна, когато металът беше свален от китките й. Болеше я при всяко движение, но тя искаше да докосне 710 само още веднъж. Тя знаеше, че няма да оцелее, въпреки медицинската намеса. Един поглед към басейна от кръв, в който лежеше, беше достатъчен, за да я убеди в този мрачен факт.
Тя протегна ръка и покри ръката му с нейната, където тя се опираше на пода, докато той се наведе над нея. Лицето му беше само на сантиметри от нейното. Тя сви пръсти около юмрука му. Той бе наистина топъл, докато тя беше толкова студена. Тя се вкопчи в него възможно най-плътно.
Той погледна към мястото където ръцете им се допираха, но не се отдръпна от докосването й. Тя се страхуваше, че той би го направил. Ръката й се изцапа с кръвта й, както и неговата. Тя донякаде очакваше той да се разсърди. Просто копнееше да го докосне. Тя беше уплашена да умре сама.
Той вдигна погледа си към нейния. Обърна ръка си под нейната длан и плътно стисна пръстите й. Благодарността я изпълни, че него го бе грижа достатъчно, за да се опита да я успокои. Тя отново облиза устните си, отчаяна да извади думи от там.
- Опитах се да спася всички. Оцеляха ли? Всички ли оцеляха?
Той мигна. - Те успяха. Нито един вид не е умрял.
Сълзи я заслепиха, но тя примигна за да ги задържи, отчаяна да го държи на фокус. Тя бе успяла да спаси всички мъже и жени, който бяха в капан в сградата. Беше платила висока цена, но тя знаеше рисковете, когато бе дошла на работа тази сутрин. Толкова много от тях - всички тези животи бяха по-важни от нейния. Тя затвори очи и чувство на мир е завладя, блокирайки част от болката.
- Шивър? - Той изръмжа името й. - Отвори си очите.
Искането беше такова, на което тя не можеше да устои, като отново се вгледа в него. Той се приближи по-близо, докато топлият му дъх не опари устните й. Дишането изискваше усилие, докато тя се бореше да накара дробовете си да продължат да функционират. Загубата на кръв и тялото й което изпадаше в шок, си вземаха своето. Надяваше се да се усмихне, като по този начин искаше да се се опита да му покаже, че е добре.
- Не умирай, каза той с дрезгав глас. - Дръж се. - Той погледна настрани. - По-бързо!- Тонът му се задълбочи. - Ела тук.
- Мърдай! - изкрещя мъж и нещо тежко се блъсна на пода зад нея. Престилката, която носеше бе дръпната силно, плата се разкъса и тя не можеше да предотврати хленченето, когато ръцете в ръкавици изследваха откритата й страна.