Тру помогна на Джейни да влезе през входната врата. Тя погледна къщата. Беше боядисана в много приятен нюанс на розово и беше огромна. Всеки апартамент, в който някога е живяла, вероятно би се побрал в гаража. Той завъртя дръжката на вратата и тя се отвори. Тя надникна вътре.
- Еха. Тя е напълно обзаведена. - Това я изненада.
- Съпругата на Джъстис живееше известно време тук.
Тя погледна към него. - Живеели са разделени след обвързването?
Той се изкикоти. - Беше преди да се обвържат. Той я искаше близо. Тру поклати глава. - Техният дом е този.
Тя погледна в посоката, която той посочи и видя още по-голямо жилище. - Това е вид сплашване.
- Не искаш ли да живееш в съседство с тях? - Тру се намръщи. - Искам да си щастлива.
- Той е лидер на НСО. Джъстис е като знаменитост. Никога не съм мислила, че ще бъдем съседи с някой толкова известен. Нямам нищо против. Това е просто странно.
Тру я изненада, като се засмя и рязко я грабна в обятията си. Тя обви ръце около врата му. - Знам човешките обичаи. Ще те пренеса вътре.
- Това е наистина сладко. - Тя беше докосната от жеста му. - Благодаря ти.
Той влезе вътре, обърна се и използва крак, за да затръшне вратата. Тру измести тежестта й достатъчно, за да освободи ръката си и да завърти ключалките. Погледите им се срещнаха. - Искаш ли церемония за женитбата? Можем да поканим твоето семейство и приятели.
Тя си представяше онова телефонно обаждане до родителите си. Те биха имали множество въпроси, основно започвайки от това как е срещнала Тру. Да им кажа причината, поради която рядко се е обаждала, че се дължи на опасните ситуации, в които се бе поставила, нямаше да е забавно. Те ще се ядосат, че тя ги е излъгала и е пазила толкова много тайни.
- Може би след няколко месеца, реши тя. - За момента мисля, че имаме достатъчно в чинията си с това нещо с Борис.
- Съгласен съм. - Той се обърна, изучавайки стаята.
Тя последва погледа му. Всекидневната беше голяма и включваше хубава камина. Зоната на кухнята и трапезарията изглеждаше модерно и приятно обзаведена.
- Джейни? - Тя обърна лице, за да надникне в очите му. - Притеснява ли те, че семейството и приятелите ти ще имат проблем с това да бъдеш обвързана с мен?
- Не. Мисля, че ще бъдат изненадани, тъй като никога не съм им казвала нищо за това, което всъщност се случва в живота ми, но след като преодолеят шока от всичко, което съм запазил в тайна и осъзнаят, че съм оцеляла те ще бъдат добре с това. Единственото, на което винаги са ме учили, е да съдя хората по техните действия, а не какво възпитание имат. Това, че си Нов Вид няма да има значение. Ти си невероятен човек, Тру.
- Дъвчеше си устната, когато те попитах за брак.
- Няма нищо общо с теб. Обещавам ти. Да им кажа, че сме заедно, ще бъде лесната част. Те ще искат да знаят как сме се запознали. Това ще бъде трудната част. Това ме тревожи. Те ще се ядосат, когато трябва да им кажа, че съм водила двоен живот и съм ги излъгала за това какво работа съм работила и защо не съм могла да ги виждам по-често. Това е нещо, което бих искала да избегна още малко.
- Разбирам. В момента имаме голям стрес.
- Точно. Все още няма нужда да бързаме да се занимаваме с тях.
Той пристъпи по-далеч във всекидневната и я спусна на крака. - Остани на място. Ще претърся къщата.
- Охраната на портата каза, че някой вече е направил това.
Той се намръщи. - Ти си моята половинка. Твоята безопасност е мое задължение.
Тя преглътна протестта си и просто кимна. Тру дръпна вратата на килера, за да го изследва, изчезна за няколко секунди, за да разгледа кухнята, и след това тръгна по коридора към това, което предполагаше, че са спалните.
- Внимавай - извика тя.
Можеше да се закълне, че го чу да ръмжи и се усмихна. Беше сладък, когато беше параноичен и защитнечиски настроен. Тя свали обувките си, отиде до дивана и седна. Беше плюшен и удобен. Голямият телевизор привлече вниманието й и тя копнееше да го включи. Това беше нещо, което й липсваше, тъй като Тру не притежаваше такъв или го беше премахнал, преди той да я заведе у дома си. Дистанционното я викаше, но тя устоя на изкушението.
- Всичко е сигурно.
Тя се обърна към него и се ухили. - Знаех, че ще бъде. - Тя потупа дивана. - Ела седни до мен. Беше дълга нощ, нали?
Той се приближи, но вместо да заеме мястото до нея, той се наведе и я вдигна в обятията си. - Голямо легло е зад коридора. Имаш нужда от сън.
Стомахът й изръмжа. Беше силно и тя се изчерви леко, като знаеше, че не можеше да пропусне да го чуе.
Той погледна надолу към средата й. - Първо храна.
- Казаха, че изпратят нещо.
Звънеца звънна. Тя се изкикоти. - Точно навреме.
Той нежно я постави обратно на дивана. - Ще го взема. Остани на мястото си.