- Моя - прошепна Тру.
На Джейни и бяха нужни няколко секунди, за да си поеме дъх и да се възстанови. Тежестта на Тру все още я приковаваше, но той изпъна ръцете си за да задържи горната част на тялото си достатъчно далеч, за да не й е трудно да вкара въздух в белите си дробове.
- Ти ме ухапа? - Тя проточи врата си в опит да види какво е направил, но той побутна главата й с уста си назад към леглото.
- Да. Маркирах те като моя.
Тя се отпусна под него, като позволи на казаното да попие в мозъка й, замъглен от секса. Тя нямаше нищо против. Странно беше да бъде ухапана и тя знаеше, че и е пуснал кръв. Щипеше и малко по-малко, след като той беше прокарал горещия си мокър език върху мястото.
- Ще имам ли белег? - Тя нямаше нищо против, стига да зараснеше бързо.
Той се засмя и леко докосна врата й с целувка. - Може би, но не е лошо. Просто ... зъбите ми направиха знак. Ще имаш две малки дупки. Семейството ти ще се чуди дали си се чифтосала с вампир.
- Ти ухапа рамото ми, а не врата ми. - Тя се усмихна и пръстите й погалиха неговите, където тя все още бе вкопчена в ръцете му.
- Бих могъл да те ухапя за врата. - Той го целуна отново. - Бедрото ти. Мога да измисля сто хубави места, на които да поставя знака си. Ядосана ли си?
- Аз се обвързах с Нов Вид. - Това всъщност я развесели. - Никакво пикаене за да маркираш твоята територия обаче. Поне не вътре в къщата. Наясно съм с тази кучешка черта и, хм, прави това навън в двора, ако изпиташ нужда.
Той се ухили и не изглеждаше обиден, въпреки че тя се тревожеше, че може. - Става.
Той се повдигна и тя обърна глава достатъчно, за да го види.
- Няма да те ухапя отново. Инстинктът ми беше да ухапя моята половинка и да я маркирам. - Неговото сериозно изражение й каза повече, отколкото можеха думите.
- Няма проблем. Наистина. Намирам го за секси и ти просто ме ухапа силно. Само веднъж, а? Разбрах, че е възбуждащо точно в секундата, в която го направи. Страхотен момент избра. Не мисля обаче, че бих намерила за секси, ако ухапеш бедрото ми и определено не, когато слизаш там долу. Това може да е болезнено.
- Исках да опитам кръвта ти.
Това я смути малко. - Като кръвожадност?
- Не. Знаех твоята миризма и вкус, а не твоята кръв. Сега знам.
- Това важно ли е?
Той се поколеба.
- Тру?
- Това е просто инстинктивно. Не знам защо.
Тя обмисли информацията. - Всичко е наред.
- Не винаги ще се държа или мисля като теб. Понякога може да изглеждам повече животно, отколкото човек.
- Знам и го приемам. Това беше само малко ухапване. Има ли нещо друго, което искаш да опиташ от мен? Тя се ухили. - Просто за да съм педупредена?
Той поклати глава и я наблюдаваше напрегнато. - Не мога да обещая, че няма да си играя с косата ти и да я подушвам от време на време. Обичам как мирише.
- И така, как е вкуса на кръвта ми?
- Хубав. - Той се ухили. - Знам го сега и никога няма да го забравя.
- Така че, ако порежа крака си при бръснене, а ти си порежеш лицето докато се бръснеш, и кръвта ни попадне на една и същата кърпа, ти ще знаеш коя е била моята и коя е твоята?
- Да. Аз обаче не се бръсна.
Тя бе забравила за липсата на коса на лицата им. - Точно така.
Той се претърколи настрани, дръпна я със себе си и се изви около нея. - Спи. Сигурно си уморена.
- Да така е. - Тя обичаше да лежи свити в ръцете му и да чувства, че все още е свързан с нея.
Притисна се още по-близо. - Обичам те, Джейни.
Сълзи изпълниха очите й. Тя наистина имаше нужда да чуе думите и той най-накрая ги изрече. Още по-добре, беше, че тя знаеше, че той ги има предвид.
- И аз те обичам.
- Спи. Тук съм и ти си в безопасност.
* * * * *
Тру се събуди, веднага осъзнавайки къде се намира и какво го заобикаля. Бавното и стабилно дишане на Джейни го увери, че все още спи. Шумът, който го събуди, отново прозвуча, слаб и едва забележим. Той разпозна вибрациите на своя телефон. Дойде от захвърлените му панталони от другата страна на леглото.
Той внимателно се освободи от Джейни и положи част от одеялото около тялото й, за да се увери, че е останала топла. Тя не се размърда, свидетелстваше за липсата на засилени сетива или просто, че е много уморена. Един поглед на часовника показа, че са спали шест часа. Той се измъкна от леглото, наведе се, за да си вземе панталоните, и излезе от спалнята. Вратата не издаваше звук, когато я затвори и тръгна по коридора в хола, докато извади мобилния си телефон. Чакаха го четири текстови съобщения. Той ги прочете и се обади.
- Здравей, Даркнес.
- Извинявай, че те притеснявам. Исках да те информирам какво става.
- Назначили са те да ми предаваш новата информация? Току-що видях съобщенията от Слейд.