Тя забрави за храната в чинията си. - Има още едно място, където се държат Нови Видове тогава.
- Не сме сигурни, но имаме такива подозрения.
- Има ли фирми в областта на научноизследователската дейност в района? Точно от там бих започнала да търся.
- Три. Те се опитват да проверят дали някой е имал сделки с Мерикъл Индъстрис.
- Можете ли да търсите и в трите?
- Можем, но не и едновремено. Това, което ни смущава, е, че ако се втурнаме на едно място, от другите две места ще разберат. И ако направим грешка - те могат да транспортират Видовете или да ги убият, за да не ги спасим.
- Защо не можете да ударите и трите наведнъж?
- Имаме ограничен брой обучени мъже, за да го направим, без да внасяме външни ресурси. Предпочитаме да не рискуваме. Те няма да разполагат с такова оборудване като нашето, за да се справят с Видовете или да се справят с тепроблеми, с които се сблъскахме в другите съоръжения, където държаха затворници. Най-добре е да проучим, докато не сме сигурни кой от тях, ако има такъв, може да бъде замесен с Мерикъл или с някой, който някога е бил служител и има достъп до нашите хора.
Тя кимна, като осмисляше информацията. - Разбирам.
- Може да не е изследователска компания. Може да е частно лице, което притежава жена-подарък. Това е в район, където живеят много заможни хора.
Джейни никога нямаше да забрави какво означава да бъде маркиран с тази класификация. - Вие сте спасили толкова малко от тях, нали?
- Да. Отпи глътка мляко. - Борис може да е бил там по други причини. Не искаме да прибързаме. Трябва да знаем с какво си имаме работа.
- Ами телефонните подслушвания? Нещо?
- Той говори с човешки мъж, но разговорите им са много кратки. Не успяхме да проследим тези обаждания. Те си разменят само времена и дати на срещи преди да затворят. Всички номера освен телефона, който Борис използва, изглежда не могат да се проследят. Опитахме се да се обадим на един от номерата, с които Борис се свърза, като планирахме да кажем, че е грешен номер, но отиде директно на гласова поща. Това беше автоматичен глас и не можахме да определим точно местоположението. Те си организираха среща за следващата седмица. Борис резервира полет до Орегон, така че сме сигурни, че другият мъж е от този район. Екип ще проследи Борис, за да открие кой е човекът, за да проследят и него също.
- Това е разочароващо.
- Яж - подкани Тру.
Тя започна да бърка в храната си, апетитът й изчезна. Тру се наслаждаваше на яденето си достатъчно, за да поиска три допълнителни порции. Това я зарадва, че той изглежда наистина харесваше нейното готвене. Тя беше нервна, докато приготвяше яденето му, надявайки се, че месото ще бъде достатъчно сурово и по негов вкус.
Телефонът му иззвъня и двамата погледнаха към предния му джоб. Той въздъхна, изтегли го и го погледна. - Трябва да отговоря.
- Давай.
Отблъсна се от масата, изправи се и направи няколко крачки. - Тру е. - Той слушаше и се намръщи. - Защо? Какво искат? - Той млъкна и погледът му се насочи към Джейни. - Не - изръмжа той. - Моята половинка няма да се среща с тях.
- Да се срещна с кого? - Стана на крака и положи салфетката си до чинията.
Каза на този с който бе на телефона, да изчака и се намръщи. - Трима агенти на ФБР са пристигнали на предните врати и искат да говорят с теб.
Тя се улови за гърба на стола, зашеметена. - Защо? - Тя нямаше представа защо агенти ще се появят с искане да я видят.
- Не са казали, но Джъстис иска да се срещнеш с тях, за да видиш какво искат. Тим дойде да говори с тях, но те отказаха да му дават отговори.
- Това на телефона Джъстис ли е?
- Да.
- Не го карай да чака - каза тя с ужас. - Той е вашият лидер. Бих искал да говоря с тях, ако той иска да го направя.
- Не ме интересува какво иска. Ти си моята половинка и не искам да си близо до други хора. Може да са дошли тук, за да ти навредят.
- Те са федерални агенти. Нямам представа за какво биха искали да говорят с мен, но съм сигурна, че са добри, Тру. Искам да кажа, че техните данни могат да бъдат проверени. Може да е важно. Трябва да говоря с тях.
Той изръмжа и вдигна телефона обратно към ухото си. - Тя иска да ги види, но аз ще отида с нея. Не им вярвам. - Той слушаше и затвори. - Да тръгваме. Вече е изпратен джип. Няма да се отделяш от мен, Джейни. Разбираш ли?
- Перфектно.
- Джъстис и няколко други ще присъстват. - Той погледна надолу към нея. - Имаш нужда от обувки.
Тя би искала да се преоблече в нещо по-професионално изглеждащо, но тениските и стреч панталоните бяха най-хубавите тоалети, които притежава в момента. Вещите й от нейния апартамент трябваше да бъдат изпратени от работната група, която трябваше да проверят нейната история, но още не бяха пристигнали. Обу обувките си и се втурна в банята, за да си измие зъбите и среше косата. Тру я чакаше на входната врата.