- Не ми харесва това.
- На мен също, но не си ли любопитен? Аз съм.
- Не. Искам да те държа далеч от всички.
- Това ще се случи тук, нали? Ние няма да напускаме Хомеланд за да ги срещнем някъде другаде?
- Ще бъде тук. Ти няма да напускаш територията на НСО.
- Тогава ще бъде наред.
Шофирането до офис сградата близо до входната порта изглеждаше твърде кратко за Джейни. Тру я държеше в скута си и съдейки по това колко здраво стискаше челюстта си, изобщо не беше щастлив. Джъстис и Фюри ги срещнаха отвън, когато шофьорът паркира пред страничната врата.
- Не отговаряйте на нито един от техните въпроси, без първо да ме погледнете, поиска Джъстис. - Съжалявам, че ви използвам по този начин, но те отказаха да ни дадат намек за тяхната цел. Въпросите, които те ще задават, трябва да ни посочи защо са тук.
Фюри кимна. - Тим също ще присъства. Той се обади на няколко места и никой от контактите му дори не беше наясно, че ще бъдем посетени от агенти. Много е любопитно.
- Говори по бавно. - Джъстис им махна към сградата. - Не забравяй да ме погледнеш, преди да отговориш. Обадих се на президента, но той е извън страната и не може да приема обаждания.
Президентът на Съединените щати? Тя го зяпна, почти сигурна, че това имаше предвид. Това зашемети съзнанието й, че той може да има някой толкова важен в списъка си с личните си телефонни контакти. Което означаваше, че ситуацията е невероятно сериозна.
Нов Вид отвори страничната врата.
- Те са в конферентната зала - промърмори той тихо. - Те отказаха предложението за кафе или вода.
Джъстис спря и се взря в Джейни. - Съжалявам, че правя това, но ни притеснява, че те крият причината да искат да говорят с теб. Информирахме ги за вашия статус на полвинка, в случай че те се опитат да заведат наказателни производства срещу вас, но не отмениха искането за среща.
- Наказателно дело? - Тя хвана ръката на Тру.
- Те се занимават с организираната престъпност и някои от практиките на Драквууд или Корнас Рисърч биха могли да привлекат интереса им. Разбира се като половинка вече не се подчинявате на човешките закони и сте защитена съгласно закона за Видовете. Не могат да ви арестуват или да ви вземат от Хомеланд. Те нямат правомошията да го правят.
Тя съжали, че се съгласи да се срещне с агентите на ФБР, но беше твърде късно да отстъпи. - Сигурни ли си в това?
Фюри се усмихна. - Да. Показахме им копие от документите на твоята половинка като доказателство, в случай че не ни повярват. Те са повече от наясно, че са тук и могат да говорят с теб, защото ние го разрешихме от учтивост.
Тя почувства как част от страха й се успокоява. - Добре. Разбрах. Да говоря бавно, да видя какво искат и да поглеждам към теб, преди да отговоря. - Тя се взря в Джъстис Норт. - Мога да го направя.
- Знам, че можеш.
Джейни се радваше, че вярва в нея, защото самоувереността й беше леко разклатена, когато влезе в малка конферентна зала и видя трима мъже в костюми. Бяха много спретнато подсригани, между началото на тридесетте до късните четиридесет и всички те я гледаха със сериозен поглед.
- Госпожице Шивър - заговори най-възрастният. - Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнете с нас. Аз съм Специален Агент Спиърс, това са Специален Агент Паркс и Специален Агент Грийн. - Той посочи другите двама, докато казваше имената им.
Тя седна преди всички останали, краката й започнаха да омекват. - Някак съм изненадана, призна тя. - Не разбирам защо съм тук.
Беше много по-лошо, отколкото когато беше спряна от полицай и бе дадена глоба за превишена скорост в тийнейджърските си години.Тримата агенти седяха срещу нея и все още изглеждаха строги. Нервите й я накараха да съжалява, че бе яла, тъй като коремът й се преобърна. Тру седеше до нея, докато Фюри зае място от другата страна. Джъстис и Тим се облегнаха на стената зад агентите. Един от агентите погледна назад, намръщи се, но не каза нищо, когато отново се изправи срещу нея.
- Ние провеждаме разследване за престъпна дейност, която може да е помогнала за финансирането на Корнас Рисърч. Надяваме се, че можете да ни помогнете. - Специален агент Спиърс се облегна. - Вие бяхте счетоводител там и се надяваме да отговорите на нашите въпроси.
Тя си спомни, да погледне Джъстис. Той се намръщи и кимна.
- Не бях счетоводител. Всъщност аз бях зле по математика. Аз съм последният човек, който трябва да отговаря за парите. Едва мога да балансирам чековата си книжка.