Той се търкулна, притискайки я под себе си, докато се движеше така, че коленете му да се плъзнат от леглото. Той ги удари върху килима малко силно, но не го интересуваше. Беше гола. Нямаше нищо, което да му попречи да обича половинката си, докато се протегна между тях, за да прокара палеца си по дължината на нейния цепка. Беше мокра и готова.
Благодаря ти, той успя да си го помисли, като знаеше, че така или иначе ще я вземе, тъй като нуждата да бъде вътре в нея беше твърде силна, за да спре в този момент. Тру беше просто щастлив, че няма да му се налага да прави нещо, за което тя можеше да си помисли, че е грубо като да я придърпа към нощното шкафче, за да вземе лосион, да намаже члена си, за да бъде сигурен, че няма да има прекалено много триене.
Той се отдръпна и погледна лицето й, за да се увери, че не я е уплашил. Изглеждаше малко смаяна, но иначе добре. Той я преметна върху корема й. Едното му коляно разтвори краката й, когато той я преметна през ръба на матрака, така че тя остана на него само от кръста си нагоре а болезнено подутия му член дори не се нуждаеше от помощ, за да намери точното място, когато погледна надолу и нагласи бедрата си на една линия с нейната сърцевина.
Той навлезе в нея. Беше достатъчно мокра, за да го поеме с един тласък. Сърцевината й беше стегната и той се надяваше да не я е взел твърде бързо, но не можеше да спре. Той се изви около нея, притисна я плътно под себе си, но се увери, че горната част на тялото му не затруднява дишането й. Силният й стон беше като рай за ушите му, когато той започна да се движи.
Тру просто не можеше да забави темпото. Той беше твърде близо до свършване, напълно подивял от желание. Джейни изстена по-силно, ръцете й се хванаха за предмишниците му, които я държеше в капан под него, а ноктите й се вкопчиха в кожата му. Нямаше значение дали му е пуснала кръв, стига да се радваше на секса.
Сърцевината й ставаше все по-гореща и по-влажна, по-стегната, докато той яростно я чукаше, като изръмжа предупредително, че е близо да свърши. Не бяха изречени думи, той не можеше да ги формира, но се надяваше тя да знае какво се опитва да предаде. Тя се наведе под него и извика името му и той се молеше, че е от удоволствие, вместо от болка, защото това е всичко, което беше необходимо, за да го изпрати през ръба на нуждата, направо в абсолютно блаженство.
Семето му я беляза, докато той отхвърли глава назад и изпразни всичко, което имаше дълбоко в половинката си. Тру загуби всякакво чувство за време, докато бавно се възстановяваше. Дишането му се успокои и той разбра, че Джейни се задъхва под него.
- Нараних ли те? - Страхуваше се от отговора.
Тя се разсмя, тялото й малко се разклати. - Еха!
Той си спомни нейната контузия. - Стомахът ти. Толкова съжалявам.
Главата й се обърна и тя се усмихна към него. - Добре съм. Аз се чувствам чудесно. О, боже, колко беше горещо.
Той изучаваше очите й, търсейки признаци на болка, но не виждаше такива. Повдигна се малко, пожелавайки си да не беше заключен в уютното й сърцевина. Тру седна на колене с Джейни и като се наведе, погледна зарастващата рана на корема й. Виждайки, че няма кръв, той се отпусна и я прегърна.
- Нека изчакаме, докато не си напълно добре, за да видиш какво ще ме лиши от контрол следващия път.
Тя притисна гърба си към гърдите му, повдигна ръцете си и дланите й се извиха около горната част на раменете му, докато се усмихна. - Да не го правим. Ни най-малко не съжалявам за това.
- Бях твърде груб и не си спомних, че си наранена. Просто обичам да те вземам в кучешки стил.
- И аз обичам тази позиция. - Тя се изкикоти. - Любовта се подценява.
Той отпусна глава и зарови лице в шията й, вдишвайки нейния прекрасен аромат. Само да я прегръща и знаейки, че не е наранена беше голямо облекчение. Беше изгубил контрол, не беше помислил за нищо друго, освен да се слеят и част от него се чувстваше така, сякаш е разочаровал половинката си. Благополучието й идваше преди нуждите му.
- Можем ли отново да направим това? - Молбата й го зашемети, докато той се скова. Тру вдигна глава, за да я погледне. - Наистина ли. Ти бързо се възстановяваш. - Тя освободи рамото му и посочи към леглото. - Вместо кучешки стил, може да го направим легнали на леглото. По-малко триене за корема ми. Не ме боли, но нека не насилваме нещата.
Неговата половинка наистина беше специялна. Сега беше сигурен, че не е бил прекалено груб и не я е наранил. - Разбира се, че можем да направим това.
Глава 21