Тру трепна, не беше сигурен какво го е събудило. Той обърна глава, за да погледне часовника на нощното шкафче. Беше малко след четири сутринта. Джейни спокойно спеше, свита в прегръдките му. Той внимателно се оттегли и се изправи на крака и намери изхвърлените си панталони. Мобилният телефон в джоба му не разкри нови текстове. Той се намръщи, осъзнавайки, че това не е причината.
Той слушаше, напрягаше се за всеки шум, но не чуваше нищо. Обърна се, влезе в банята и я използва. Един поглед към Джейни на леглото го увери, че тя спи, докато той тихо отвори чекмеджето на скрина, за да вземе един анцунг. Той го надяна бързо и реши да направи проверка на сигурността в цялата къща.
Нямаше нужда да включвате светлините. Нощното му зрение му позволяваше да вижда всичко съвсем ясно. Влезе в спалнята за гости и се огледа. Всичко беше наред. Тръгна надолу по коридора, спря във втората баня, след което се премести в хола. Той беше на път към трапезарията, когато леко почукване привлече вниманието му. Той завъртя глава наоколо и установи, от къде идва шумът. Трябваха му само секунди, за да стигнете до един от предните прозорци и да дръпнете завесата.
Той се отпусна, когато разбра, че дървото е източникът. Когато духаше вятър, един клон се притискаше към стрехите над прозореца. Пусна завесата и се отдръпна. Леко скърцане в метал го накара да се завърти, инстинктите му нахлуха. Може да е някой навън или просто силен бриз, който да създава повече звуци, но той нямаше да се върне в леглото, докато не е сигурен.
Тру отново пропълзя към коридора, вдишвайки ароматите около него. Нищо не изглеждаше неподходящо или странно. Ароматът на вечерята, която Джейни беше готвила, се беше запазила, нейният аромат и неговият, а той дори можеше да подуши солите за баня, които бе използвала по-рано. Той спря пред вратата на спалнята, проверявайки я. Тя спеше в същото положение.
Туп. Той изръмжа ниско, дебнейки по коридора и обратно в хола. Тру спря там, като огледа стаята и отново вдиша. Странна миризма подразни носа му, нещо, което не можеше да определи. Миришеше на изкуствено дърво. Лекият сърбеж в носа го увери, че нещо с ароматът не е както трябва, не беше от истинско дърво, но не може да определи типа.
Периферното му зрение засече движение и привлече вниманието му. Сърдечният му пулс се ускори, когато видя вратата на килера бавно да се движи. Посегна към телефона си, погледна надолу и си пожела, това да бе оръжие. Екранът светна при докосването му и той изпрати три думи на Даркнес.
Изпратете помощ сега.
Той пъхна телефона в джоба си и реши, че няма да отиде за оръжието в спалнята, напрягайки се, подготвен да атакува всеки, който излезе от килера. Вратата спря да се движи и той се напрегна, за да чуе звуци от дишане, но нищо не се случи. Той напредна, движейки се безшумно. Тру спря, отвори широко вратата на килера, подготвен да се бие.
Очите му се приспособиха към по-тъмния интериор, но не видя нищо. Беше празно. Той се намръщи, но след това лек ветрец докосна кожата му. Погледът му се повдигна и той пристъпи по-близо, вперил поглед към тавана в килера. Имаше квадратен отвор. Отдолу таванското помещение беше тъмно. Беше сигурен, че щеше да забележи липсващия панел за достъп на таванско помещение, когато беше направил по-ранната инспекция. Ароматът на изкуствено дърво беше по-силен в тази област.
Какво по дяволите?
Много лек шум го стресна. Звучеше така, сякаш някой вдиша дълбоко. Той завъртя глава, когато тъмна форма се издигна зад дивана. Изглеждаше човешка, макар и някак заоблена, облечена цялата във черно и носеше странни очила. Той ги бе виждал преди в щаба на оперативната група. Спомни си, че очилата за нощно виждане даваха на човека възможността да вижда също така, ако не и по-добре, отколкото той можеше. Вълна от ярост се изтръгна от устните му, докато той се втурна, отправяйки се към заплахата.
Четири остри изстрела пронизаха гърдите му, докато стигна до дивана, подготвен да скочи над него, за да се справи с човека. Вместо това тялото му внезапно отказа да се подчини вместо това накуцвайки той се заби в парчето мебел. От инерцията той беше хвърлен напред и като се блъсна в дивана и го събори, той се изтърколи на пода и остана да лежи там.
Тялото му се чувстваше тежко и не можеше да движи ръцете или краката си. Той изви в съзнанието си, докато се бореше с наркотиците. Джейни беше в опасност. Неговата половинка се нуждаеше от него. Някак си намери сили да се изтласка от пода.
- Шибано яко копеле, нали? - Гласът принадлежеше на мъж.
Още две остри стрелички се забиха в плътта му, потъвайки в гърба близо до раменете му. Той се сгромоляса, но успя да поеме още една глътка въздух с дробовете си.