Джъстис се изправи срещу Тим. - Разпитайте я, но го направете с уважение. Тя очевидно е спасила част от нашите хора. Имайте това предвид. Разберете защо тя е направила всичко това и защо е искала да защити Мерикъл като е унищожила компютра им. Предложете й сделка, ако това е необходимо, за да получите повече доказателства срещу тези копелета.
Тру се приближи. - Искам да съм там.
Джъстис се вглеад в него. - Защо?
- Тя работеше в Ню Мексико миналата година.
Джъстис се изненада от тази новина. - Познаваш ли я?
Тру кимна. - Тя беше мила.
Джъстис се намръщи. - Имаше ли експерименти между вас двамата?
- Не. Тру се намръщи. - Никога не съм се чифтосвал с нея, ако това питаш.
Джъстис сякаш прие това. - Как е била мила?
- Тя не се отнасяше с нас като с животни. Промъкваше с бонбони и лекарства за болка за нашите ранени. Изглежда я беше грижа за нас.
Джъстис наклони глава и намръщеното се обърна. - Грижа ли те е за нея?
- Никога не съм се опитвал да я нападна, когато можех, но след това научих, че работи с лекарите по разработване на лекарства.
- Как научи за това?
Тру се поколеба. - Поланитис вярваше, че ме е грижа за нея, тъй като тя проявяваше доброта и се опита да постигне съгласието ми да се чифтосвамe, обещавайки ми, че тя ще оцелее. Той ме информира, че работят върху нов наркотик за разплод.
- Мамка му - прокле Тайгър. - Вероятно би я убил, ако се бе съгласил.
- Каза, че не си се чифтосвал с нея? Не би било срамно да си го признаеш, ако го беше направил. Джъстис го изучи. Той не изглеждаше ядосан, по-скоро любопитен.
- Не. Казах на Поланитис, че ще я убия, ако тя бъде изпратена в килията ми. Никога не съм бил с тази женска. След това той поиска моята дума да спра да атакувам охраната и да се съобразя с лекарите, които отговарят за тестването на друго лекарство върху мен, като отговорям на техните въпроси. Това беше нещо, върху което работиха за подобряване на интелигентността или паметта. Той измести позицията си, изглеждайки, че му е неудобно. - Не се съгласих с условията му, докато той не заплаши, че охраната ще изнасили жена от нашия вид пред мен, за да получи съдействието ми.- Гласът му се задълбочи в ръмжене. - Съгласих се да я защитя от насилието. Не нанесох наранявания на хората, когато можех, но и не бях кротък.
- Защо той е вярвал, че ще успееш да чукаш тази жена, докато си бил дрогиран и да не я убиеш? - Тим също беше любопитен.
Тру го погледна, бузите му бяха леко зачервени. - Изпитвах привързаност към нея, но това се промени, след като разбрах, че най-вероятно тя го е правила за да спечели доверието ми. Вярвам, че той си е мислел, че мога да се боря с инстинктите си, докато съм дрогиран. Никога не я видях след посещението на Поланитис или може би съм причинил някаква вреда в отговор на нейната измама. - Челюстта му се сви. - Все пак не бих убил Шивър. Това беше просто заплаха, която отправих за да я държа далеч от килията си. Не заслужаваше да умре. Може да е била мила само за да ме измами, но тя помогна на някои от нашите хора в Драквууд.
Джъстис изви устни от отвращение. - Наистина мразя този кучи син, Поланитис. Помня го от миналата година.
- Поланитис е предлагал човешки жени, за да награди Видовете за добро поведение? - изръмжа Брас. - Никога досега не съм чувал такова нещо.
Джъстис направи знак на другите видове да замълчат. - Предложил ли ти е други човешки жени?
- Не - изръмжа Тру. - Никога не съм бил с тази жена или която и да е друга.
Джъстис кимна. - Можеш да присъстваш на разпита на тази жена, тъй като я познаваш от преди. Може да е предимство. - Той се обърна към Тим. - Тру отговаря за разпита. Той ще поеме, ако прецени, че е твърде интензивен.
Тим не беше доволен, но това бяха заповеди, а не молба. - Добре. Кога да започнем?
Джъстис се поколеба. - Ще я държим дрогирана, докато не стане по-добре и ще я събудим само когато е достатъчно силна, за да издържи на разпита.
- Звучи добре.- Тим мразеше да чака толкова дълго, но Джъстис вече беше взел решение. Би било загуба на дъха му да спори.
* * * * *
Тру влезе в Медицинския и тръгна по коридора към стаите за пациенти. Мъжът от Видовете, който пазеше вратата, го погледна от мястото, където седеше, преди да хвърли поглед, за да прочете електронната книга. - Без промяна - промърмори той.
- Благодаря, Джерико.
Мъжът изсумтя.
Тру спря до леглото и ръцете му се свиха в юмруци, докато изучаваше тъмната синина и порязването по бузата на жената. Вече оздравяваше, жълтеникавият цвят изглеждаше по-добре, отколкото когато беше кървава, свежа рана. Кожата й беше твърде бледа, за да му хареса. Той погледна монитора, като видя, че сърцебиенето й е стабилно. Тя щеше да оцелее, но беше близо.