- БЯГАЙ! - Той изрева тази дума, преди лицето му да се удари в килима.
Той се опита да се вдигне отново, борейки се силно, за да остане в съзнание. Неговата половинка беше незащитена. Наркотикът в системата му го направи истински замаян. Той се опита да се отърси, но не можа да накара ръцете си да се движат отново. Тру успя да отвори очи, наблюдаваше откъдето лежеше пльоснат на килима, докато човекът в тъмно облекло се втурна през стаята към входната врата и я отключи. Друга фигура влезе.
- По дяволите, това ли наричаш тишина? Ти идиот такъв - оплака се друг мъж с тих тон. - Вероятно са чули това чак до портала.
- Тези животни имат чудесен слух, но не са толкова добри. Вътре сме и портала е твърде далеч. Освен това ние отдавна ще бъдем заминали, преди някой да разбере, че сме били тук.
- Ами проклетите съседи? Може би са чули. Ако някой от тях живее в съседство, може да чуе нещо. Да тръгваме. Нямаме време да спорим. Знаех, че трябва да съм този, който да проникне в къщата.
- Както че ли би могли да се промушеш през таванския отвор. Просто успокой задника си. Чу нашия шеф. Никой не знае за тези тунели. Те никога не биха очаквали някой да успее да влезе толкова далеч в Хомеланд.
- Да вървим. Къде е жената?
- Не знам. Животното сигурно ме е чуло да пълзя горе. Той излезе и ме хвана веднага след като се спуснах. Улучих го го с шест стрели. Издражлво копеле.
- Движи се и спри да хленчеш. Трябва да вземем кучката и да се измъкнем. Ние трябва да я вземем и да се върнем за десет минути. Придържай се към плана.
Тру ги наблюдаваше безпомощно, докато те се втурнаха към задната част на къщата и надолу по коридора, насочвайки се към Джейни. Врата се затръшна, преди да излязат от полезрението му и той чу как дървото се разби. Той загуби съзнание.
БЯГАЙ! Рев прониза съня й. Джейни трепна и се събуди, изправи в тъмната спалня. Не би объркала този ръмжащ тон. Тру! Тя се протегна зад себе си, но ръката й намери само топлите чаршафи. Сърцето й се разтуптя. Веднага се уплаши.
В съседната къща се включиха светлини. Тя ги виждаше слабо през завесите и завъртя глава в тази посока. Това не беше просто сън. Звукът трябваше да е истински. За една секунда тя беше разкъсвана между това да се втурна навън, за да види какво не е наред или да направи точно това, което той й викаше. Той не би казал това на някой друг.
Врата се затвори и тя чу тихи гласове. Измъкна се от леглото и се наведе, сграбчи първото нещо, което намери на пода - риза. Ръцете й трепереха, когато нахлуза ризата над главата си и я издърпа надолу. Силно тупване се разнесе надолу по коридора, сякаш нещо бе паднало. Чудеше се какво ли става.
Джейни се втурна към вратата на спалнята и я затръшна, заключвайки ключалката. Вратата беше солидна, но нямаше да я предпази, ако я ритнеха. Тя трескаво хвърли поглед към скрина на стената близо до вратата и се хвана за задния ръб. Страха я направи по-силна от нормалното, докато тя го дърпаше силно и усети, че той подава. Тя отскочи назад, за да не и смачка пръстите на краката, когато се приземи отпред. Джейн се завъртя, хвана солидния стол от другия ъгъл и го вдигна. Гърбът й протестира, но тя го пусна в пространството между вратата и падналия скрин, за да запълни празнината.
Това нямаше да спре някой да влезе, но щеше да ги забави. Тя се отдръпна, несигурна дали трябва да се опита да се скрие или да се покатери през прозорец. Тяло се блъсна във вратата от коридора и реши заради нея. Тя се втурна в банята и затръшна тази врата, като я заключи. Дървото се разцепи, когато някой го удари с нещо тежко, докато се опитваше да пробие през вратата на спалнята.
- О, Боже. - Тя включи светлината, трескаво търсеше оръжие. Беше и трудно да мисли докато някой ругаеше силно - не беше Тру- и осъзна, че звучи твърде близо, за да бъде все още в коридора или поне беше успял да отвори вратата достатъчно, за да види какво я блокира.
Тя сграбчи стъклената врата на душ и я отвори широко, сложи я на пътя на вратата на банята и грабна бутилка шампоан. Ръцете й трепереха, когато се хвана за капака и просто я хвърли на пода до вратата, когато я отвори. Изля се върху плочките. След това тя посегна към лосиона за тяло, като направи същото.
Климатикът беше твърде далеч, за да го достигне без да се налага да стъпва вътре, така че тя просто се отдръпна, видя прозореца и се втурна. Ръцете й трепереха, докато работеше върху ключалката, но накрая успя да я накара да се извърти. Тя натисна силно и прозорецът се завъртя навън.
- ПОМОГНЕ! - извика тя, докато се опитваше да се изкачи нагоре и навън.
Вратата на банята се взриви навътре и тя изкрещя, ожулвайки коленете и ръцете си, но просто се изтласка напред и падна отвън. Тя дори не беше сигурна колко от високо беше падането, но кацна на тревата за едно мигване на окото.