- Ахххх! - човек изкрещя, преди да чуе силен трясък в банята. Стъклото се разби, последвано от онова, което звучеше като тежко тяло, забиващо се в шкафовете.
Това я принуди да се вдигне нагоре, без да обръща внимание на болката в крака си, на която беше паднала, за да стане. Тя се огледа, като знаеше, че задният двор е изцяло оградена с плътна стена, но Джъстис Норт живееше от лявата страна. Тя само забрави кой път беше за няколко секунди, докато накуцваше.
За всеки случай тя вдиша въздух и отново изпищя в случай, че не я бяха чули първите няколко пъти. Светлините който проникваха през стената, я увериха, че се е насочила в правилната посока.
- Шибана кучка, някой прокле зад нея секунда, преди ръка да се увие около кръста й и да я вдигне от земята.
Тя се бореше, опитвайки се да се извърне назад и да му издере лицето. Пръстите й удариха някакъв метал, сякаш носеше апарат на челото си. Другата му ръка държеше устата на Джейни, толкова силно, че тя изсъска от болка.
- Млъкни или ще ти счупя врата. Спри да се биеш. Ще те взема жива или ще те оставя мъртъва.
Той се завъртя силно. Краката й се извиха от силата и тя загуби способността да диша. Той смазваше корема й и нараняваше раната й, сякаш току-що я бяха простреляли отново. Той приклекна, забивайки я на земята.
- Къде е по дяволите е това?
Тя се взираше в светлините на съседната врата, но не можеше да издаде звук. Голямо тяло падна до тях. - В десния ъгъл на страничния двор. Скрит е зад климатика.
- Да се махаме оттук. Скоро ще бъдат навсякъде.
- Ще я убия, обеща другият човек. - Тази кучка хвърли глупости по пода и мисля, че съм си наранил задника, когато се подхлъзнах. Кракът ми е прецакан от преминаването през парчетата стъкло.
- Хленчи по-късно.
Той се повдигна, но леко стоеше приведен напред, като я влачеше, докато тя се мъчеше да диша. Ръката му се движеше, докато тичаше, точно толкова, че тя да може да поеме въздух през носа си. Те заобиколиха къщата от дясната страна на двора, където беше най-тъмно.
- Точно тук - прошепна другият. - Скрито е под фалшивата трева, която положиха върху решетката.
Каква решетка?
Човекът, който я държеше, замръзна и изсъска към ухото й. - Един звук и оставям трупа ти тук.
Тя му повярва. Очите й се приспособиха достатъчно, за да наблюдава как другият мъж се наведе и отдръпна част от изкуствената трева близо до климатичната инсталация. Тя видя бетон там и изглеждаше някаква дренажна решетка. Мъжът я вдигна и я остави настрана.
- Свали я първо ще се погрижа да върна всичко обратно на мястото. Няма да го намерят.
Джейни се притесни, че са прави. Тя бе обикалила задния двор веднъж и никога не би разбрала, че е това е там. Мъжът, който я държеше, приклекна, принуждавайки я да направи същото като тежкото му тяло, беше сгънато до нейното. Той я прикова с крака. Ръката му се отдръпна от лицето й и тя засмука достатъчно количество въздух, за да напълни дробовете си. Джейни не получи възможност да крещи.
Нещо беше болезнено вкарано в устата й и косата й беше издърпана, докато той и запуши устата с яростно дръпване. Сълзи от болка я заслепиха, докато тя ги премигна назад и след това той я натисна, принуждавайки я да изпълзи към отворената дупка.
Ръцете я боляха, напомняйки й, че ги бе надрала. Беше почти естествено да се опита да защити ранените си длани, но тогава тя си спомни какво беше казала Тру за кръвта си. Тя се надяваше те да са достатъчно разранени, за да кървят, но беше твърде тъмно, за да се види. Тя ги плъзна по фалшивата трева, за да се увери, че е оставила колкото е възможно повече аромат, а след това върху бетона, докато ритникът зад нея я блъсна силно в долната част на гърба. Тя падна с главата напред в тъмната дупка.
Падането беше ужасяващо и тя се напрегна, вярвайки, че ще се удари в цимента. Всичко, което можеше да направи, беше да изхвърли ръцете си нагоре и да се опита да защити лицето и главата си. Дойде и като шок, когато падна в студена вода. Главата й потъна и тя удари нещо силно няколко метра надолу. Болката я зашемети, правейки я неподвижна.
Мъжът захвана косата й с юмрук и тя беше вдигната нагоре, докато въздух не удари лицето й. Ръка се уви около кръста й и се повдигна, вкопавайки се в нея. Не можеше да види нищо. Беше абсолютно тъмно. Тя беше напълно мокра, кашляше и се задушаваше от превръзката в устата й и имаше вода в носа си.
Човекът, който я държеше, я разтърси силно и това спря пристъпа на кашлица. Мъжът се придвижи напред и тя разбра, че водата достига приблизително до средата на бедрота му, а на нея водата и стигаше до върха на бедрата й.