- Стой тиха - заповяда и той останал без дъх.
Тя се опита да изкрещи, но превръзката на устата й заглуши звука и излезе по-близо като скимтене. Той освободи ръката си от кръста й и я хвана за гърлото.
- Все още мога да ти счупя врата.
Нещо пльосна зад тях и човекът, който я носеше, спря да ходи.
За секунди някой ахна. - Мамка му. Не ни се плаща достатъчно, прошепна другият мъж.
- Кажи ми - промърмори този, който я държеше. - Прикри ли нашия път за бягство?
- Да. Те не би трябвало да имат представа как сме се измъкнали от тук.
Онзи, който я държеше, вървеше трудно през високата вода. Беше твърде тъмно, за да види каквото и да е, а Джейни можеше да изпита само ужас и нещастие. Тя бе напълно мокра и почти всичко я болеше. Джейни не се бореше, просто се опитваше да диша. Кърпата беше толкова мокра, че продължаваше да я задушава, тъй като не можеше да изплюе водата.
Те направиха пауза и тя беше повдигната, а голите й крака се остъргаха по цимента. Това обаче я извади от студената вода. Човекът, който я бе взел, се качи до нея, тялото му се блъсна в нейното и той я сграбчи за косата.
- Ставай.
Не можеше да види нищо, не можеше да разбере как той може. Тя се напрегна и се изправи на краката си, а ръката му се уви около нея, за да я повдигне отново. Той вървеше като я държеше пред себе си, краката им се блъскаха на всяка крачка. Той спря, чу се звук, сякаш метална панта скърцаше, преди да се развие. Секунди по-късно отново изскърца, сякаш затваря порта или врата. Беше толкова тъмно, че не можеше да разбере какво е това.
- Още колко време? - Това беше вторият мъж и той беше близо зад тях.
- Ние сме някъде под улицата. Дръж проклетия си глас по-ниско. Стълбите са напред и те са добре изолирани. Няма да се притесняваме след това. Ще бъдем свободни и няма да се притесняваме.
- Сигурен ли си, че не знаят за това място?
- Не. Това е което шефът твърди. Той каза, че е откраднал плановете за строеж и те нямат представа и не са инсталирали охрана. Успяхме да стигнем толкова далеч, без да се изправим срещу нещо, освен няколко катинари. Искаш ли да я носиш? Тя става тежка.
- Влязох в къщата, защото ти си твърде голям, за да си сигурен, че тя не ни забавя.
Спряха и този, който я държеше, я отпусна на босите й крака. Той обаче не я пусна напълно. Наведе се достатъчно, за да сложи устни до ухото й.
- Слушай ме. Има дупка на малко по-малко от метър пред теб. Има стълба. Ако не направиш точно това, което ти кажа, ще паднеш от около девет метра до смъртта си. Разбираш ли ме?
Джейни успя да кимне.
- Ако бягаш, ще паднеш право в проклетата дупка. Имаш шанс да оцелееш така, че бъди добра и не ставай глупава. Ще те пусна, но ще те насочам с ръката си. Просто се обърни и се изправи пред мен.
- Трябва ли да й дадем светлина? - Другият беше близо.
- Не. Така е по-смешно. Може би ще падне. Плащат ни за нея дали е мъртва или жива.
- Шефът я предпочита жива. Той иска да знае какво е казала на НСО.
- Но и мъртъва е добра.
- Ти си гадняр.
Човекът я стисна, кискайки се. - Кажи ми нещо, което не знам. Обърни се, принцесо. По-добре бъди истински умна и слушай внимателно.
Тя се обърна, когато той я пусна, много внимателна да не мръда много краката си. Подът беше студен и тя беше почти сигурна, че са в някаква тунелна система, тъй като казаха, че са под улиците. Дренажна система? Защо НСО не знаеха за това? Не беше мистерия кой ги беше наел, за да я отвлекат. Тя наистина искаше да живее, защото това означаваше да се срещне лице в лице с мъжа, който я излъга и я използва.
Похитителят й стисна с юмрук горната част на ръката й. - Направи една крачка назад и помни, че е дупка. Трябва да слезеш надолу на около осемдесет сантиметра и ще почувстваш първото стъпало.
Следващите няколко минути бяха ужасяващи, докато тя сляпо следваше инструкциите от мъж, на когото не се доверяваше. Стълбището се оказа неравномерно, стъпалата бяха точно на разстоянието, за което той говореше. Всяка дъска се впиваше в босите й крака, докато внимателно спускаше крака си в неизвестността. Беше толкова тъмно, че не можеше да разбере нищо.
Кракът й най-сетне се приземи на твърда земя и тя слезе, застана неподвижна, твърде ужасена, за да се движи. Беше ли на перваз? Въздухът беше по-студен, но не можеше да усети нищо друго, освен мръсна вода. На вкус също. Съставянето на списък на болестите, които би могла да хване от застояла вода, й помогна да се разсее от опасността, в която се намираше.
- Премести се на полвин метър наляво - поиска нейният похитител отгоре. - В противен случай ще стъпя върху теб.