Тя се измести във вляво, краката й внимателно се влачеха по повърхността, на която стоеше, за да се увери, че не е стъпила в празнотата. Копелето се засмя, сякаш това го забавляваше. Ботушите му отекнаха силно, когато се блъсна в нея. Сигурно е прескочил оставащото разстояние и е кацнал до нея. Той отново я хвана за ръката.
- Увери се, че си запечатал хубаво това нещо, горе.
- Разбрано. - Нещо метално изкърца в знак на протест, преди силно шумолене да се чуе високо над главата й.
Онзи, който я управляваше, я блъсна отново, принуждавайки я да върви пред него, докато той не протегна ръка и постави ръката си на върха на главата й.
- Клекни. Дръж се наведена за малко. В противен случай ще си удариш главата в тунела. Тук се стеснява до следващата зала.
Слаба светлина грееше в заобления тунел, когато се обърна. Тя можеше да види повече, докато вървяха, ужасена, че е права. Бяха в някаква дренажна система. Мръсотията оцветяваше бетона, но за разлика от онзи, в който тя се беше спуснала в тийнейджърската си възраст, този нямаше никакви следи от графити.
Тунелът свърши и тя се загледа в отворената камера, която беше на няколко метра надолу. Къмпинг фенери бяха поставени на пода около пространството и метален тревен стол, поставен в центъра. Мръсника който я беше грабнал,вдигна ръката от главата й и се изправи, протегна се към лицето си. Тя обърна глава, за да надникне към него, докато той сваляше очилата за нощно виждане и ги бутна нагоре, на върха на главата си.
Русият който се бе опитал да я отвлече от апартамента на Тру. Беше сигурна, че това е един и същи мъж. Беше мокър, косата му беше залепена по главата и лицето му, но не можеше да го обърка, той се намръщи. - Стола. - Той наклоно брадичката си. - Отивай там или аз ще те поставя в него.
Тя вдигна ръка и посочи превръзката на устата си, твърде много се страхуваше, че той ще я удари, ако тя се опита да я махне.
Той поклати глава. - Това зависи от шефа.
Той я бутна напред, като почти я накара да падне от двете стъпала. Тя възвърна равновесието си без помощ от него и се свлече на стола. Тениската, която носеше, беше залепнала по тялото й. Тя посегна да я придърпа, за да покрие коленете си - благодарна, че носеше голямата блуза на Тру- и го направи точно преди русият да грабне китката й и да и сложи с белезници. Заключи другия край отстрани на стола и отстъпи назад.
Тя обърна глава, когато прозвучаха стъпки от ботуши, наблюдаваше как друг мъж излизе от тунела, от който те току-що бяха излезли също. Той напълно свали очилата си за нощно виждане и се намръщи, когато се приближаваше надолу по стълбите.
- Надявам се този човек да се покаже скоро. Искам да ми плати и да се махна оттук. Доставихме я.
- Искам да сменя тези мокри дрехи. - Блондина изруга и се обърна, тръгвайки към торбата с дрехи, която беше хвърлена по протежение на едната стена. Той се навесе и издърпа ципа. За нейно отвращение и двамата мъже започнаха да се събличат. Тя затвори очи, отказвайки да гледа. Шумове отекваха в стаята. Тя се опита да забрави, че са под земята, нещо, за което винаги е имала фобия, но изглеждаше незначителен проблем в сравнение с останалите, с които се сблъска.
Тя беше отвлечена и мъжът, който се твърдеше, че е агент Брайс, очевидно беше на път за тяхното местоположение. Някои от страховете й бяха заменени от гняв. Белезниците бяха просто досада, тъй като столът не беше заболтен за земята.
Ще се изправя и ще го използвам, за да се бия, обеща си наум тя. Образът, че прави точно това й помогна да запази спокойствие.
* * * * *
Тру дойде в съзнание с рев от ярост. Той седна и се хвърли към мъжа, надвиснал над него. д-р Харис извика и едва се отдръпна от удара, насочен към лицето му. Силна ръка стисна юмрук на Тру и му попречи да направи поредния удар към човека. Джъстис се наведе на пода на хола и се премести в положение, за да застане пред лицето му, докато не стана единствената му мишена.
- Спокойно- нареди Джъстис. - Ти беше дрогиран, но ние стигнахме до теб достатъчно бързо, за да противодействаме. Ти беше в бесъзнание за около петнадесет минути.
- Джейни! - Той завъртя глава, видя стаята, пълна с Видове, но тя не беше там.
Джъстис отпусна юмрука си и стисна рамото му. - Ние я търсим. Този път я взеха, но не могат да стигнат далеч. Ние блокирахме всичко. Чух ви по същото време, когато Даркнес е получил твоят текст и изпрати обща тревога. Нищо не може да влиза или излиза от Хомеланд. Всички са будни и ги търсим. Няма къде да се скрият за дълго.
Тъга, сравнима по сила с чиста агонията, измъчваше Тру. Той се откъсна от Джъстис и се опита да се изправи. Главата му се замая, стаята и лицата на Видовете около него се замъглиха.