- Казах ви, че той трябва да бъде отведен в Медицинския център, протестира доктор Харис. - Не сме сигурни какво са му дали, но беше много. Той трябва да бъде наблюдаван най-малко дванадесет часа. Той...
- Не - изръмжа Джъстис. - Излез, ако ще започнеш с това отново, Харис. С цялото ми уважение към вас, но половинката му е взета. Никой от нашите хора не би си простил, ако му позволим да остане дрогиран, докато тя е в опасност.
- Да, защото умирането от сърдечна недостатъчност е много по-добре. Има десетки от вас, които да я проследят. Защо той трябва да бъде част от това?
- Защото тя е неговата половинка, мрачно изрече Даркнес. - Той по-скоро ще умре, отколкото да не направи всичко, за да я върне. И той е единственият, който може да бъде абсолютно сигурен, че това е ароматът й под цялата тази маскираща миризма, която са използвали. Мъжа се наведе и надникна към него през рамото на Джъстис. - Ти с нас ли си?
Това привлече вниманието на Тру. - Да, добре съм. Каква миризма?
- Силна миризма на дървета. - Даркнес вдиша. - Помириса ли го? Tова е изкуствено. Не естествен аромат. Човешките ловци използват спрейове, за да замаскират ароматите си, когато са в гората, дебнещи дивеч или скрити в дърветата. Това е, което са използвали тук.
Тру осъзна, че това бе помирисал в хола и сега можеше да го усети отново. Той се ядоса, докато душеше въздуха.
Тру искаше да кимне, но се страхуваше, че може да има още един епизод на замайване. Пое си дълбоко въздух, надявайки се, че това ще облекчи виенето на свят, и се опита да се изправи на крака - този път малко по-бавно. Джъстис му помогна, докато се изправяше, прихващайки го с ръце и повдигайки го нагоре. Той беше нестабилен, но мъжът все пак го освободи след няколко секунди, знаейки, че това е въпрос на гордост. Тру стегна краката си и пое още няколко дълбоки вдишвания. Помогна.
- Трябва да намеря Джейни - прошепна той.
Даркнес задържа погледа му, когато пристъпи по-близо. - Има кръв в банята. Знаеш аромата на половинката си по-добре от всеки. Кажи ни дали е нейна, ако можеш.
Ярост и страх се надигнаха в Тру при мисълта, че може да е мъртва или тежко ранена. Той направи крачка и се спъна. Джъстис и Даркнес изведнъж се приближиха до него, за да го прихванат през раменете. Те го подкрепяха достатъчно за да може той да ходи. Стана по-лесно, докато стигнаха до коридора. Още Видове бяха в спалнята.
Гледката на разрушената врата беше пагубна за него.
- Тя се е опитала да ги държи навън- мълчаливо го информира Даркнес. - Тя е умна. Преместила е скрина и поставила стола между него и вратата. Това е забавило влизането им и те е трябвало да разбият стола, за да влязат.
- Бъди благодарен - промърмори Джъстис. - Моята половинка щеше да се втурна навън и да се бие с тях.
- Казах й да бяга, каза Тру.
- Тя се е опитала. - Даркнес изрита част от счупения стол от пътя. - Тя е добра половинка, която те слуша и се опитва да следва твоите заповеди.
- Ти беше в съседство. - Тру хвърли обвинителен поглед към Джъстис. - Какво ти отне толкова време, за да стигнеш до тук?
Той трепна. - Събудихме се, когато те чухме да крещиш нещо, но не схванахме казаното. Вярвах, че споделяте секс с половинката си. Ослушвахме се, но всичко беше тихо, така че започнах да целувам Джеси. - Той замълча. - Не чухме нищо друго, докато Джейни не изкрещя за помощ и не прозвуча силен удар. Скочих от леглото, но ми отне няколко секунди, за да сложа панталоните си и да обезопася Джеси с оръжие. Втурнах се и те намерих на пода. Тя вече я нямаше, когато претърсихме къщата.
Тру спусна погледа си. - Съжалявам, че те нападнах. Знаех, че ще стигнеш до тук възможно най-бързо. Това е моя вина.
Джъстис изръмжа, като че ли не се съгласи, но не каза нищо, докато го вкараха в банята. Това бе още една гледка, която го смая. Вратата беше избита и пода беше осеян с песъчинки и натрошени парченца от закалено стъкло от счупената душ кабина. Някой очевидно се беше подхлъзнал върху хлъзгавата субстанция, която покриваше пода. Под двойната мивка имаше голяма дупка, една от вратите на шкафа беше огъната навътре, сякаш някой се е блъснал в нея.
- Тя е заключила вратата и е поставила капан за тях. Тя е находчива - промърмори Даркнес. - Когато един от тях се е блъснал във вратата на банята, той не само я е ударил, но и е отворил врата на душ кабината. Съпротивлението е било достатъчно за да го извади от равновесие и той се подхлъзнал в нещата, които тя е хвърлила на пода. Изглежда, че голям задник се е блъснал в шкафа и има кръв от този, който се е ударил в него. Не много обаче.
- Това не е кръвта на Джейни. Краката й са малки и тя беше боса.
- Прозореца. - Джъстис го насочи към него. - Тя е излязла от тук.