Тру си възвърна достатъчно равновесието, за да се измъкне от тяхната хватка, когато се приближи до него. Прозорецът беше широко отворен и той вдиша. Сетивата му бяха притъпени, но малко кръв се виждаше в долната част на перваза на прозореца. Той се наведе и подуши. Облекчението дойде моментално.
- Не е нейна.
- Сигурен ли си?
Той погледна Даркнес. - Знам, че не е нейната.
- Добре. Сега подуши около рамката. Вече го направих и намерих повече. Различнa е. Просто не бях сигурен дали е нейната или повече кръв от мъжка намираш се под тази изкуствена миризма.
- Тази е нейната. - Той обърна главата си, душейки другата страна. - И тук. Това е кръвта на Джейни.
- Слаба е. Вероятно е наранила ръцете си, когато се е хванала, за да се измъкне отвън. Джъстис се отдръпна, вдигна радиото и заговори. - Доведете нашите най-добри следотърсачи тук. Имаме кръв от един от хората и от половинката.
Тру се напрегна и след това скочи, като леко потрепна, когато едно от раменете му се заби в рамката. Падна в задния двор. Остана ниско, вперил поглед в земята. Тя беше сплескана, утъпкана там, където Джейни и мъжете бяха излезли от банята. Той вдиша, но не усети кръв веднага. След това обаче я надуши. Тя принадлежеше на човешкия мъж. Наведе се по-близо и подуши.
- Какво надушваш? - Даркнес се изкачи през прозореца и приклекна, също душейки. - И аз го усещам. Мъжа е стъпил тук и той е кървял.
- Тук имаме нужда от светлини! - извика Джъстис. - В задния двор.
Тру продължаваше да се държи ниско, душейки. - Загубих го.
- Аз също. - Даркнес се намръщи.
- Сигурно е знаел, че кърви и го е спрял по някакъв начин.
Даркнес изръмжа. - Те са умни.
Тру се изправи и започна да обикаля тухлената стена, която ограждаше двора. Той душеше, търсейки доказателства за това къде са минали над нея. Даркнес го следваше, правейки същото.
- Ще бъде по-бързо, ако започнеш от другата страна.
- Ти беше упоен. Два носа и комплект очи са по-добри. Не искаме да пропуснем нещо.
Тру би трябвало да се обиди, но мъжът имаше право. В този момент той нямаше да се довери на сетивата си, докато живота на Джейни беше на линия. Плъзгащата се врата отзад на къщата се отвори и повече мъже се втурнаха навън. Бяха от кучешия вид и тръгнаха по другата стена.
Те се срещнаха близо до центъра. - Не разбирам - изръмжа Даркнес. - Те да не би да са прелетяли над стената?
Тру искаше да извива от безсилие. - Може би са се върнали вътре и са излезли през входната врата или страничната порта.
- Видял си, че ключалката все още е на мястото си и не е пипаната. Беше ръждясала на места, аргументира се Джъстис. - Освен това бях първият пристигнал. Джеси искаше да дойде, но аз поисках да остане. Те не са си тръгнали през предната част на къщата. Два екипа пристигнаха в рамките на половин минута след мен. - Той поклати глава. - Имахме Видове който се втурнаха от домовете си. Те не са си тръгнали по този начин.
- Задните дворове? Даркнес скочи и се приземи грациозно върху ъгала, където стените се свързваха. Той се взря, обърна глава и се намръщи, преди да погледне надолу. - Виждам само Видове. Изглежда, че претърсват всеки двор.
- Заповядах им. - изръмжа Джъстис. - Как са я извели? Във връзка с това, как въобще са влезли в Хомеланд?
- Сякаше все едно са излетели - промърмори един от Видовете.
- Даркнес? - Джъстис се намръщи. - Възможно ли е те по някакъв начин да прелетят Хомеланд и да паднат вътре? Може би са намерили начин да летят и навръщане?
Той скочи надолу и кацна в двора. - Премислям вариантите, но не. Щяхме да чуем хеликоптер, ако те бяха се издигнали във въздуха. Няма начин да са използвали планери. - Той посочи хълма зад тях. - Дори и да са успели да се изкачат до там, за да го използват за точка на излитане, те нямат възможност, за да го направят от тази височина.
- Въздушни балони? - Тайгър влезе в задния двор. - Това възможно ли е?
Даркнес изсумтя. - Знаете ли колко голямо би трябвало да бъде това за да поддържа тежестта на трима души? Бихме го видели и радарът щеше да го прихване. Няма никакъв начин те да са използвали това за да влязат и излязат оттук, без да бъдат открити.
- Може би имат нещо по-малко.
Даркнес поклати глава. - Би било твърде трудно да се контролира с този вятър без мотори, които да го управляват и ние бихме ги чули. Просто все още не сме измислили как са успели да влязат или да напуснат.
- И така, къде са отишли? - Тру беше разочарован и силно разтревожен. Стомахът му се сви и не беше сигурен дали е от това или от лекарствата, които му бяха дали. Той се завъртя и се загледа в двора. - Таванът. Точно там са влезли в къщата. - Той се хвърли напред, готов да го разкъса в търсене на Джейни, но Тайгър му препречи пътя.