- Вече гледах там. Ето как е влезъл един от тях. Той откъснал решетката на отдушника отстрани на къщата и го е използвал за влизане.
- От коя страна на къщата?
- Десния. - Джъстис посочи. - Всички къщи ги имат.
Тру се запъти към този район и се загледа в дупката отстрани на къщата близо до покрива. Това го вбесяваше, че не е знаел за това преди или щеше да се погрижи никой да не може да влезе по този начин. Той се намръщи, докато го гледаше.
- Как човека се качил там?
- Може би се е качили на покрива и е използвал въже? Даркнес се отдръпна и след това хукна набирайки скорост, преди да скочи. Приземи се на покрива.
Тру беше смаян. Това беше шест метров скок. Видовете бяха добри, но това беше нещо което не можеше да направи. Разбира се, и той не беше от котешкия вид. Те бяха по-добри от кучешкия вид в скоковете. Мъжа приклекна, лесно се покатери до върха на покрива. Той го обгърна с крака, оглеждайки се.
- Няма признаци за това. Не виждам никакви смущения тук.
Тру погледна надолу към дупката. Ако човека не беше използвал покрива, той щеше да има нужда от стълба. Няма следа от такъва. Той тръгна напред, оставяйки тревата и се насочи към тротоар. Климатика беше там, но не беше достатъчно висок, за да е полезен на човека, който се е опитвал да получи достъп до таванския отдушник, освен ако може би някой не го повдигнал. Той се наведе, вперил поглед в изкуствената трева, положена около района, за да изглежда по-естествено изглеждаща.
Носът му изтръпна когато слаб аромат изпълни ноздрите му и той изръмжа, навеждайки се. - Джейни.
- Какво има? - Тайгър се приближи с Джъстис по петите.
Тежко тяло кацна зад него, когато Даркнес скочи от покрива.
- Нейната кръв. Тук е.
Тру пак подуши, следвайки следата. Спря и леко се отдръпна. Слабата празнина в тревата стана забележима. Той протегна ръка и пъхна пръсти в нея, докосвайки бетона. Повдигна я, като видя повече от него, вместо мръсотията, за която подозираше, че трябва да е там. Той го разкъса назад и се загледа в метална решетка.
- Кучи син, промърмори Даркнес. - Какво е това?
Тру пусна изкуствената трева с размер на килим и се наведе, душейки. Част от кръвта й беше отстрани на дупката. Той обърна глава, загледан в котешия Вид. - Ето как са се измъкнали.
- Какво е това? - Джъстис звучеше вбесено. - Защо не знаехме? Достатъчно голямо е, за да може хората да се поберат. Вероятно така е избягал човекът след първия си опит. Ето защо никога не можахме да го намерим.
Даркнес прокълна и кимна. - Хомеланд е построена като военна база, нали?
- Да. Джъстис все още бе намръщен.
- Хората може би са построили подземни тунели или може да е заради изтичането на дъжда от хълма горе.
- Не ме интересува какво е. - Тру грабна металната решетка и я вдигна. Беше тежка, но се отдели лесно. Той я хвърли настрана. - Аз отивам след нея.
Даркнес го хвана за ръката. - Изчакай. Нуждаем се от повече мъже и фенерчета. Зрението ни е добро, но няма да има светлина под земята.
- Майната му. Тру изръмжа. - Аз отивам след моята половинка.
- Пет минути, обеща Джъстис, дърпайки радиото си, за да поръча това, което трябва. - Това трябва да излезе някъде. Тайгър, иди да намериш някой, който знае какво е това и къде отива.
- Заемам се! - изкрещя Тайгър и изчезна, тичайки около къщата.
- Аз тръгвам след нея. Тру не можеше да чака. Джейни кървеше и беше в опасност. Всяка секунда имаше значение.
Даркнес застана на пътя му. - Слушай ме. Бързаш да се втурнеш след нея блъскайки се в тъмното. Те може просто да я убият. Трябва да бъдем умни и тихи по отношение на това. Разбрам, че искаш да намериш половинката си, но я искаш жива, нали?
Това го разкъсваше, но той се бореше да бъде разумен.
- Ние ще тръгнем след нея, но трябва да го направим по правилния начин.
Той стисна зъби. - Добре.
Глава 22
Джейни чу слабото поскърцване на стъпки, преди светлината от отсрещния тунел да обяви пристигането на Борис. Тя имаше време да се охлади и да оцени ситуацията. Той не знаеше със сигурност, че тя го е идентифицирала. Вероятно затова тя все още беше жива и двамата главорези, които беше наел, не я бяха убили.
Тя ги погледна. Те бяха сменили мокрото си облекло и всичко беше прибрано в чантата. И двамата изглеждаха нетърпеливи да напуснат, когато шефът им влезе в стаята.
Носеше черен анцунг и черен пуловер, вместо костюма, в който винаги го бе виждала. Тя би го познала навсякъде. Пръстенът с котката все още украсяваше кутрито му, докато той се взираше в нея, очилата му бяха твърде ниско на носа му. Пот беше избила по челото и бузите му, докато загори.
- Забравих колко време отнема да влезеш тук.