- Това ли са нашите пари?
Джери Борис погледна чантата, стисната в ръката му и кимна, хвърляйки я в тяхната посока. - Десет бона, точно както поискахте.
Обидно беше, че животът й струва толкова малко. Борис насочи вниманието си към нея и се намръщи. - Какво има в устата й?
- Превръзка.
- Виждам.
- Ние изчезваме от тук. Русият се наведе и отвори чантата, проверявайки съдържанието й. Затвори я и кимна на другия мъж, след което я вдигна, докато се изправяше. - Тук са.
- Изчакайте! - Борис се зачерви. - Работата не е свършена.
- Ти каза, да влезем, да я вземем и докараме тук. Ето я. - Другият човек посочи Джейни. - Това беше работата. Тръгваме. Тези Нови Видове ще ни намерят. Искаме да сме много далече, преди това да се случи.
- Те няма да ви намерят. - Борис се протегна назад и извади малка бутилка вода от задния джоб. Отпи глътка. - Умишлено премахнах всички скици за подземните комунални и дренажни катакомби. Ето как успявах да се промъкна и изляза от Хомеланд винаги, когато възникваше нужда. Копелетата вероятно смятат, че чрез вълшебство техните улици никога не се заливат, когато удрят големите дъждове. Имам пълен достъп до повечето сгради.
- Както и да е. - Русият сви рамене. - Изчезваме.
- Имам нужда от някой, който да я наблюдава. - Погледна часовника си. - Трябва да съм отново в леглото, преди да изгрее слънцето.
Брюнета изсумтя. - Вампир, а?
- Не. - Той изстреля поглед към Джейни. - Те са поставили подслушвателни устоиства и камери в дома ми. Трябваше да се преструвам, че си лягам, но ще видят, че не съм в него, когато изгрее слънцето.
Тя беше смаяна. Как беше разбрал?
- Мислиш ли, че съм пропуснал куп хора, тъпчещи през къщата ми? Никога не прахосмукачка или чистя праха. Забелязах техните стъпки и отпечатици по рафтовете, независимо колко са били внимателни. - Той насочи поглед към двамата мъже. - Имам планове да получа много пари за нея. Ще ти платя още десет бона, ако я гледаш за два дни тук, докато преговарям.
- Не си струва. - Русият направи крачка към тунела, който Борис беше използвал. - Мисля, че е само въпрос на време, преди да разберат, че сме тук. Имам живот, който смятам да живея.
- Петдесет бона. - Борис отпи още една глътка вода. - За всеки.
- Мамка му. Брюнета млъкна, изучавайки го. - Мислиш ли, че тя струва сто бона? Тя е кучка. Никой няма да плати това, ние бяхме в тяхната къща. Хубава е, но не са богати. Би било по-евтино, ако той просто се сдобие с нова приятелка. Със сигурност не бих платил толкова за парче задник.
- Ние ще го направим, каза русият. - Но не сме подготвени за това. Ще трябва да заминем и да се върнем. Ще се нуждаем от храна, спални чували и аз искам още боеприпаси. - Той се протегна зад себе си и извади пистолет. - Не само стрелички с успокоителни. Ще взема истинска огнева сила.
- Ще го чуят, ако стреляш с пистолет. Ето защо ви ги дадох.
- Копелетата вече ще знаят - те ще бъдат тук, ако трябва да стреляме по тях, той се изплю и поклати глава отвратен.
Борис се намръщи. - Добре. Един от вас отива, но един остава.
- Забрави това. - Русата поклати глава. - Той може просто да вземе парите и да не се върне.
Партньорът му го върна. - Или ти може да направиш така.
- Вие сте екип. Не се ли доверявате един на друг? - Борис изглеждаше отвратен.
- Работим заедно, но не сме приятели. - Русият промени позицията си. - Освен това аз имам собствени оръжия и не забравяй, знам колко са опасни тези копелета. Вече загубих един човек, който беше тръгнал след тази кучка. Ще ни няма около два часа. Мисля, че можеш да се справиш сам с нея за толкова дълго. И по-добре да подготвиш парите в брой. - Той огледа стаята. - Отказвам да взема по-малко, за да остана в тази адска дупка.
- И ние искаме да ни бъде платено утре, поиска партньорът му.
- Казах ви, че ме наблюдават, протестира Борис. - Не е лесно да получите толкова пари толкова бързо. Мога да ги взема до утре вечер. Ще се върна веднага, след като си помислят, че съм в леглото.
- Добре. - Блондина тръгна с втория мъж след него.
- Два часа - извика Борис. - Побързай те.
Борис се усмихна на Джейни, приближи се, но спря на малко повече от метър от нея. - Никога не си следвала добре заповедите. Казах ти да не ходиш на работа този ден. Послуша ли ме? Не. Вижте кашата, в която ни вкара.
Пръстите й се извиха около веригата на белезниците и не искаше нищо повече от това да се изправи и да замахне със стола към него, но звукът от ботуши все още можеше да се чуе, когато двамата наемници си тръгнаха. Не можеше да рискува да се върнат, ако удари Борис, колкото и да искаше да го направи.
Тя протегна свободната си ръка, усещайки края на превъзката й. Беше заплетена в косата й - мокра заплетена каша, която се опита да освободи.