- Не си прави труда да крещиш. Намираме се на около дванадесет метра под земята на място, което има само път над нас. Никой не живее наблизо и е по средата на нощта. Никой от тези луди копелета няма да излезе. Само ще ме ядосаш.
Използвайки свободната си ръка, тя отпусна края на превръзката, откъсвайки малко от косата си по време на процеса. Тя я изплю от устата си и хвърли гадното нещо встрани. Удари се в пръстта. Джейни си пое въздух и си пожела да можеше да си измие зъбите. Погледът й потърси Борис вместо това.
- Майната ти, Брайс. - Тя реши да не разкрива, че още, че знае името му.
Усмивката му се разшири. - Предполагам, че знаеш, че в съшност не работя за НСО и не връщам изгубени Видове.
- Ти издаваш тези места срещу пари.
- Брилянтно, нали? - Той се отдръпна и се облегна на стената, като само пусна водата си на пода. - Ще се пенсионирам много скоро с много пари. Те знаят ли кой съм всъщност съм или издънката във Фулър беше причината да ме наблюдават?
Той не знаеше. Тя реши да играе тъпачка. - Фулър? Защо това би ги накарало да те наблюдават?
Правилно посъпи като каза това, защото той се изкикоти. - Аз го управлявам. Изненада! Трябваше да уволня част от персонала там. Знаех, че правят глупости, но не ми пукаше, защото получавах информация от време на време, когато слушах радио емисиите на охраната.
- Така ли разбра за Корнас Рисърч? Някога наистина ли си имал агент там или това също е лъжа?
Той кръстоса глезените си един върху друг, като се почувства по-удобно. - Всъщност това беше чист късмет. Една от затворничките не харесваше отношението към нея във Фулър, така че се оплака на мен. Казах й, че не мога да помогна, освен ако тя не ми даде нещо в замяна. Сестра й също работеше в Мерикъл, но тя решила да се справя сама. Тъпата кучка беше хваната с някой от тези животни, но сестра й не беше толкова алчна. Тя приела работа в Корнас, за да продължи изследванията си върху тези копелета там. Изпратих те, за да потвърдиш, че някои от тях са заключени.
Омразата я изпълни, но се надяваше той да й каже повече. - Колко други хора има като мен?
- Няма никой като теб, Джейни. Беше толкова наивна. Той завъртя очи и гласът му стана по-тънък. - Просто искам да ги спася, имитира я той. Той поклати глава. - Глупава самарянка. Какво получи? Рростреляна и арестувана. Тогава трябваше да отидеш и да чукаш един от тях. Знаеш ли колко пари ми струваш, като разтвори краката си? Много. Трябваше да бъдеш прехвърлена в затвора ми и това щеше да бъде краят. Щеше да се подхлъзнеш и да си счупиш главата си под душа или да имаш хранителна алергия, която да те убие.
- Не съм алергична към нищо.
- Това не е, което би показала аутопсията. - Той се отблъсна от стената. - Така обаче също е добре. Ще поискам още два откупа и след това се пенсионирам. Но това, което наистина ме вбесява, е, че не им се отплатих за това, че ми съсипаха живота. Тези животни мислеха, че могат просто да ме изхвърлят от Хомеланд, да ми вземат работата и да им се размине. Разочарован съм, че трябва да свърши, преди да съм готов да изчезна. Жалко, че не можах да накарам тези копелета да страдат повече, но просто ще трябва да се наслаждавам истински на последните няколко дни, които ми останаха. Нямаше как да напусна, без да се уверя, че ще си платиш за това.
- Две? - Тя знаеше, че той планира да я използва, но кой бе другият човек?
Той кимна. - Жена от Видовете. Тези животни полудяват за тези от малкя Вид. Ще направят всичко, което поискам за да я върнат. Накарах моите хора да проверят мястото, за да се уверят, че информацията е истинска и наех частен следовател, който да следи дебелата котка, която я притежава, за да се увери, че той не планира дългосрочно пътуване. Двете заедно ще струвате много пари. Не забелязах, че са инсталирали камери, докато вече не направих няколко грешки. Може би знаят за една от моите банкови сметки, така че трябва да подхраня нова.
- Подарък? - Очите й се присвиха от подозрение. - Ти каза малък Нов Вид.
- Така ги нарича Мерикъл Индъстрис. Наистина ми прецака плановете, Джейни. Много съм ядосан заради това.
Тя замълча без да направи разумна забележка, вглеждайки се в него вместо това. Поривът и беше силен да го удари със стола, на който беше прикована, но първо искаше да научи повече. Имаше два часа преди той да замине, но се надяваше да е изчезнала много преди това.
- Не бях планирал да се пенсионирам тази година, но трябваше да те заведа във Фулър, за да съм сигурен, че не можеш да им кажеш твърде много. Може да са подозрителни към мен в момента и да се разстроени как съм управлявал затвора, но все още не могат да ме приковават. Трябваше да ускоря плана си и просто ще трябва да се примиря с това, което съм направил досега и с това, което изкарвам от вас двете.