- Какво те тревожеше, че НСО ще научи от мен? - Искаше да разбере дали той ще си каже истинското си име.
Той просто поклати глава, усмихвайки се. Досадно беше.
- И така, къде е този Подарък?
- Като, че ли бих ти казал. Първо ще преговарям за нея, за да съм сигурен, че не можеш да им кажеш за нея. Това означава, че ще си тук няколко дни. - Той се присмя. - Не че ще можеш да им кажеш кой знае какво.
- Какво означава това? - Студ премина по гръбнака й.
Той закрачи малко към тунела и най-накрая я погледна. - Наистина ли мислиш, че бих ти казал, че управлявам Фулър и просто ще те оставя да излизеш от тук? Това няма да се случи. Искам да знаеш, че ти превърна живота ми в ад, откакто те арестуваха. Притеснявам се, че ще свържат нещата заедно и ще ме хванат, преди да мога да се кача на самолета, на път към свободата ми. Трябва да платиш за това.
Ръката й се стегна около веригата и тя се стегна на стола.
- Не мога да повярвам, че си дошъл тук. - Точно под Хомеланд. Тръпки я побиваха. Човекът беше луд.
Той се разсмя, изглеждайки напълно на полудял. - Знаеш ли колко ми е приятно да бъда точно под носа им без тяхното знание? Доказва, че съм по-добър. Джъстис Норт в крайна сметка ще се усети. Справедливост за Джъстис. Перфектно, нали?
- Ти нещо не си добре, разбра ли. Какво ще правиш с мен?
- Те биха подушили бомба върху теб, но отрова? Съмнявам се. Поне не в началото. Просто ще им кажа, че си дрогирана, когато се извършва размяната. Глупавия и още по-глупавия, които току-що напуснаха, ще поемат вината за отвличането ти. Знам къде живеят и двамата, така че е просто въпрос на спиране, за да си взема парите, които ще трябва да им платя. Нито един от тях не е достатъчно умен, за да ги скрие в офшорна сметка или в ада, дори и в сейф. Вероятно ще ги открия под матраците или зад мебелите.
Тя го наблюдаваше и чакаше възможност.
- Можеш да кажеш на тези идиоти за моя план, но те няма да ти повярват. Просто ще им кажа, че отправяш заплахи и си казала колко глупави са, само за да можеш да ги настроиш срещу мен. Това прави плана ми още по-добър. - Той се изкикоти. - Да бъдеш предупреден и все пак да си хванат. Звучи ли ти познато, Джейни?
Тя изпъна крака на пода, надявайки се той да се приближи. Трябваше само да изчака, докато той се обърне малко. Нямаше да може да се отдалечи достатъчно бързо, преди тя да се втурне към него. Той тежеше повече от нея, но тя беше в по-добра форма и имаше оръжие. Тя не видя нито едно в него. Анцунга му беше доста торбест, но той беше твърде арогантен, за да мисли, че тя ще атакува. Това беше залог, за който тя беше готова да рискува живота си.
- Ти си безгръбначен мръсник.
Той млъкна, вперил поглед в нея. - Смяташ, че твоите скъпоценни Нови Видове са по-добри? Моля ти се. Знаеш ли колко лесно беше да ги манипулирам? Имаш нещо общо с тях наивността ви. Не би повярвярвала колко глупави могат да бъдат някои от тях в името на честта. Те просто превеждат пари в акаунтта ти, ако изобщо им покажеш доказателства и смятат, че може да успеят да възстановят повече от техния Вид.
- Не знаеш нищо за честта, нали?
- Не. Нямам този недостатък.
Изглеждаше горд от този факт. Джейни изпитваше отвращение.
Джери Борис намигна. - Те ми съсипаха живота. Само че е справедливо, да си платят за това. Трябваше да създам съвсем нов план, за да върна част от онова, което ми отнеха. Много хубави неща се случваха в живота ми, докато те не съсипаха всичко. Почти ми се иска да мога да те убия с нещо наистина болезнено, но ще трябва да е бавнодействаща отрова и ще трябва да си в безсъзнание. Поне ще имаш няколко дни да размишляваш над това и да страдаш, знаейки съдбата си. Между другото също съм дребнав и злобен.
- Как можеш да се гледаш в огледалото? - Тя наистина се нуждаеше той да започне отново да крачи, но искаше да получи повече информация, преди да го удари. - Знаел си, че тези Нови Видове страдат. По дяволите, знаел си, че съм използвана като морско свинче за изпитание с наркотици, но го допусна да продължи с месеци. Ами подаръка? Нейния живот също ли е мизерен? Тя насилвана ли е? Какво чудовище я притежава? С какво той си изкарва прехраната?
- Въобще не ме е грижи дали някое от тези животни страда или пък какво са ти направили. Всъщност беше дяволски смешно. Глупавите хора си го заслужават. Хвърлих тази въдица, когато разбрах, че ще платят големите пари. Съжалявам, че не си наслаждавала на наркотиците, които ти е дал шефът ти, но чия е вината за това, Джейни? Избра си това насилие, за да спасиш любимото си куче. Би могла да избегнеш всичко това и просто да се откажеш по всяко време.