- Не можех. Имам сърце.
- И то ще те убие. - Той изсумтя и започна да крачи, поглеждайки отново към часовника си. - Те трябва да побързат, по дяволите. Не ми харесва тук долу и е по-добре е да не закъсняват. Колкото и да ми е приятно да давам на НСО малко ядове за това, което ми направиха, влажните и тъмни места не са по вкуса ми. Тук съм виждал плъхове.
- Какво са ти направил НСО всъшност? Ти си един от онези глупаци, които не ги харесват, защото са генетично модифицирани? Тя нарочно сви устните си, като му се присмиваше. - Разбира се, че не.
- Аз отговарях за Хомеланд! - Той се обърна вбесен. - Помогнах да стане това, което е днес. Това място беше моето бебе и какво направиха? Уволних ме и ми казаха да изчезна. Единствената причина, поради която получих работа като управител във Фулър, беше, защото успях да изнудвам по начина по който аз си зная за да го получа.
- Изнудване?
Той се ухили. - Да. Намерих нещо и го използвах.
- Какво си намерил?
Той сви рамене. - Открих, че могат да имат бебета. Не съм казвал това на сенатор Хилс, но намекнах, че мога да създам много проблеми, ако не ми бъде даден затвора Фулър. Това беше цената за мълчанието ми.
Борис знаеше, че Новите Видове могат да имат деца. Това означаваше, че може да отиде в пресата. Тя се почувства отвратена от последствията от изтичането на тази класифицирана информация.
Наведе се по-близо. - Как мислиш, разбрах къде си отседнала? Те блокираха достъпа ми до системата, но само на ниво сигурност. Те не са си класифицирали своите стокови записи на поръчаните доставки за Хомеланд и Резервата. Бяха доставени памперси, пренатални витамини и цял списък с други неща. Ясни доказателства. Бяха доставени дрехи и храна до дом, който по-рано беше празен, когато беше върната в Хомеланд. Беше толкова лесно да те намеря, Джейни. Мислеше, че могат да ви защитят? Това е шега. Десет пъти съм по-умен от тях.
- Грешиш. - Реши да блъфира. - Някои от човешкия персонал имат бебета, но не и Нови Видове. Биха ми казали иначе.
Той изсумтя. - Точно така. Фюри се ожени за Ели и знам къде живее. Тази вагина роди неговото бебе. Доставките на памперси отидоха направо към тях. Никога вече не ги виждаш по телевизията, което е добре, защото ме разболяват след това, което ми направиха, но това е, защото тя вероятно е дебела крава, след като роди кученцата му.
- Грешиш. Срещнах тази двойка - излъга тя. - Прекарах малко време с тях. Те нямат деца.
Той пристъпи напред и я удари. Ужилването на дланта му по бузата я смая, но той се отдръпна, преди тя да реагира и да го нападне за да си отмъсти.
- Тези катакомби минават под къщата им. Поне един от тези пикльовци беше кресльо, когато го проверерих. Колко имат те? Кажи ми.
Тя се подчини. - Никога не съм виждал бебе тук. - Това беше вярно. - Обзалагам се, че грешиш и за този подарък.
- Имам снимки на тази малка котка.
Той нямаше да й каже нищо повече. Тя беше доста сигурна в това, докато той обърна гръб, за да се вгледа в тунела и погледна часовника си.
- Тези бавни, некадърни задници. Два часа. Наистина ги мразя. Може би няма да ги убия. Просто ще ги доставя във Фулър. Оставяш вратите на килийте им отключени и разпространяваш слуха, че са информатори. Затворниците ще ги убият още на първата проклета нощ. Бих могъл да насадя тази идея на Джеф. Този задник никога не може да държи устата си затворена. Той е твърде мил.
Джейни се изправи възможно най-тихо, надявайки се да не се обърне.
- И само от злоба, след като съм далеч и съм извън обсега на Новите Видове, ще им причиня още проблеми. - Той се изкикоти. - Искаш ли да знаеш как ще реагират хората, когато открият, че има човешка жена, която може да ражда малки бебета от Нов Вид? Тази новина ще взриви ума на тези анти-Нови Видове групи. Те винаги проповядват как Новите Видове ще изчезнат с времето. Новите Видове никога няма да изчезнат като раса, ако раждат още малки животни от тези уличници.
Тя се напрегна и пристъпи настрани. Те бяха сложили белезници на дясната й ръка, онази, която е използваше най-много, и тя се е завъртя с всичка сила. Столът беше малко по-тежък, отколкото предполагаше. Издаваше само малък стържещ шум, докато краката се плъзгаха по пода, преди да излети напред.
Борис се обърна, но беше късно. Той беше по-голям, но тя имаше яростта на своя страна.
* * * * *
Тру използва фенерче, за да се взре в дупката. В дъното имаше стълба, частично видима в стоящата вода, но изглеждаше повредена. Трябваше да е поне шест метра, но не го интересуваше. Джейни беше там долу. Плъзна краката си по ръба и просто падна в дупката. Водата омекоти падането му и той остана на крака. Вдиша, не долови аромат на Джейни, но водата миришеше лошо. Мъжете се спуснаха във водата зад него с още фенерчета.