- Чакай - нареди Даркнес. - Трябва да влезем тихо и да ги изненада ме.
Тру трябваше да положи усилие за да изслуша тази заповед. Имаше два отвора, но той не беше сигурен по кой път да тръгне. Единият имаше решетка над него, но другият не. Той тръгна през водата до отвора и подуши. Единственото, което можеше да помирише, беше застояла вода и мухлясала воня.
- От тук - прошепна Джъстис.
Тру се завъртя, бързо се придвижва към отсрещната страна на стаята.
Джъстис насочи лъча на фенерчето си към вътрешната стена на тунела. - Кръв. Малко е, но я има. - Той отвори вратата. Скърцаше, но не беше твърде силно.
Тру пристъпи, излезе от водата и подуши. - Нейната е.
Тайгър се усмихна. - Тя е умна. Мисля, че тя нарочно е маркирала къде са я отвели.
Тру се бореше със сълзите си. - Тя е всичко за мен. Ами ако са я убили?
- Щяха да го направят в къщата и нямаше да си направят труда да я вземат със себе си - промърмори Даркнес.
Тру стисна зъби, задушавайки ръмжене.
- Не трябваше да посочваш това, заяви Джъстис.
- Той трябва да знае, че я искат жива. Това е логично, защото вземането й със себе си само би ги забавило. - Даркнес мина покрай Тру. - Аз отивам първи.
Тру искаше да протестира, но мъжът разпери ръце, блокирайки тесния проход. Той ще трябваше да се бори с него и това би разрушило плана да се промъкнат и да нападнат хората, за да си върне половинката.
Тунелът завършваше с метална плоча на пода. Тру се опита да го вдигне, но той не се отвори. Яроста му се надигна. Той погледна екипа на Новите Видове. Даркнес приклекна до него и го изучи с фенерчето си.
- По дяволите. Трябва да е заключена от другата страна. - Той махна на един от мъжете. - Дойдохме подготвени. Дай ми крикът, за който ти казах да вземеш от едно от превозните средства.
Отне твърде много време за нервите на Тру, но Даркнес успя да използва края на крика, за да притисне малко ръба на плочата и след това да я отвори. Слабия катинар се чупи докато го издърпаха обратно. Към стенната под решетката имаше прикрепена стълба.
- Ето готово. - Даркнес въздъхна. - Мразя да съм под земята и изглежда, че трябва да отидем по-дълбоко.
- Махни се от пътя ми. - Тру се опита да се спусне пръв надолу.
- Успокой се.
- Моята половинка е там долу. Усещам кръвта й. - Той би могъл. Тя бе докоснала тази стълба. - Там е. Обонянието ми е много по-добре сега, когато съм далеч от водата.
- Аз отивам пръв и ти ще приемаш заповеди или ще останеш тук горе, твърдо заяви Даркнес.
Той искаше да спори, но това просто щеше да ги забави повече време. - Тогава тръгвай.
Те стигнаха до място, което се разклоняваше на два по-малки тунела. Даркнес замълча и хвърли поглед към Тру. - Виж дали можеш да усетиш миризмата й.
Трябваше да се наведе, за да се побере под ниския таван, и подуши. Той изобщо не вдиша аромата й, но използва фенерчето си, за да се опита да забележи кръв по стените.
- Ти би могъл да го направиш също толкова добре - прошепна Тайгър.
- Той има нужда от това - прошепна Даркнес.
Тру ги пренебрегна, когато се отдръпна и влезе в другия тунел. Беше също толкова нисък, но той долови полъх от кръвта на Джейни. - Този. -
Тру видя петно на една от стените на няколко метра навътре в тунела, сякаш тя се беше притиснала към нея с ръка. Тру водеше напред докато стигнаха до извивка и той видя светлина. Тру спря и ушите му се напрегнаха. Даркнес внезапно беше там, притискайки се до него докато двамата не бяха рамо до рамо.
Гласът на Джейни бе слаб, заедно с мъжкия глас. Думите не бяха различими, но беше сигурен, че това е тя. Даркнес обърна глава и се намръщи.
- Чакай - промълви той. Извади телефона си и изпрати съобщение за нещо. Той вдигна поглед и показа екрана на Тру и след това го докосна, за да изтегли друго приложение. Беше локатор. Даркнес посочи нагоре. - Те обграждат мястото. Знаем къде сме и също така и нашите мъже.
Не беше сигурен дали има търпение. Въпреки това той можеше да чуе Джейни, тя говореше и няколко думи бяха филтрирани. Тонът й подсказваше, че е ядосана. Друг мъж докосна гърба му и той извъртя главата си. Мъжът подаде пушка. Даркнес я взе и се наведе по-близо.
- Няма да пропусна целта. Дръпни се и ми позволи да продължа. Ще прпълзя по корем напред, докато успея да ги достигна. Бях обучен като снайперист.
Даркнес легна надолу и направи точно както беше казал. Тру знаеше, че трябва да не мърда, но не можеше да устои. Той падна на корем и залази след мъжа. Тунелът напред не беше толкова дълъг и думите на Джейни станаха ясни. Не можеше да види заради Даркнес, без да се повдигне, притеснявайки се, че ще разкрие местоположението им, ако го направи. Шок пробяга през тялото му, когато чу целия разговор.