* * * * *
Столът се удари в Борис достатъчно силно, за да го събори. Джейни успя да хване стола, когато отскочи назад. Тя го хвана за заобления ръб на облегалката и отстрани, където белезниците бяха заключени на стола. Тя го вдигна и го удари отново с него.
Той извика и повдигна ръка, опитвайки се да защити главата си. Това не беше ефективно, тъй като тя използваше краката на стола, за да ги забие в корема и гърдите му. Той ахна и тя отново го удари. Борис се извъртя върху корема си в този момент и тя го удари още веднъж само за всеки случай.
Много насъбрания гняв я накара да го закове още няколко пъти, докато тя не остана без дъх от напрежение. Тя само си пожела столът да бе по-тежък и по-солидно направен. Джейни пусна стола и ритна Борис отстрани. Той се търкулна, извивайки се на топка. Болеше я малко, когато тя го ритна отново, този път в гърдите, но имаше желания ефект. Накрая той се просна на гърба си. Тя се обърна малко, използва последната си сила и вдигна стола. Тя го свали, така че краката му кацнаха от всяка страна на врата му. Опорната щанга свързваща задните крака, се притисна към гърлото му и тя се наведе, опряла тежестта си върху седалката.
Джери Борис, или както го познаваше, Тери Брайс, я гледаше с широко отворени очи, докато лицето му придобиваше грозен нюанс на лилаво.
- Не можеш да дишаш ли? - Тя се задъха. - Знам как е чувството. Опитайте да имаш някаква мръсен парцал пъхнат от мръсна ръка в устата и носът ти. Ето какво ми направи твоят задник.
Тя отпусна стола малко, за да не умре. Той засмука въздух, но цветът му не се подобри. Джейни погледна назад и повдигна крака си, като го удари по слабините му. Той изпищя.
- Знам какво е да чувстваш и това. Гадно е да не може да крещиш, нали? Това боли ли? - Тя притисна пръстите на краката си към предната част на анцунга му, малко и беше гадно, но нямаше намерение да го остави да стане. Той я надвишаваше със четирдесет и пет килограма. - Плюс това, нямам никакво съчувствия към теб, задник.
Джейни погледна лицето му, видя ужасеното му изражение и начина, по който ръцете му се забиваха в бара срещу гърлото му. Тя намали малко от теглото си върху стола, докато той не успя да поеме повече въздух. Тя отново натисна.
- Ти и аз - каза тя и си пое малко повече дъх, - ще говорим. И това, което имам предвид, е, че аз ще говоря, а ти ще дишаш, когато кажа, че можеш.
Тя изчака и го остави да си поеме малко повече въздух. Нямаше намерение да го убие, но беше решена да получи отговори. Знаеше къде е подаръка и я прекарал през ада, но най-вече се ядосваше как той бе позволил на Тру и другите да страдат по-дълго от необходимото, защото това го забавляваше и той искаше да получи повече пари.
- Онези шутове, които си наел, ме блъснаха в дупка и ме оставиха да падна в мръсната вода. Аз мириша. Имах превръзка напъхана в устата ми и ти планираше да ме отровиш - напомни му тя. - Бих могла да те убия. Разбра ли? Забрави за пенсионния си план. Забрави да получиш още една стотинка от НСО. Ще ми кажеш къде е този подарък или ще гледам как се задушаваш. Мога да си дремна тук. - Тя се повдигна достатъчно, за да му позволи да си поеме въздух. Той се задави малко, но тя изчака, докато той не си пое няколко пъти дъх.
- Ти кучко, изхриптя той.
Тя се наведе, притиснала тежестта си на облегалката на стола. - Майната ти, Джери. Да. Знам кой си. Видях твоята снимка, когато ми показаха всички мъже, които са работели за НСО. Режисьор Джери Борис. Бил си уволнен, защото си бил задник към половинката на Фюри. Той каза, че почти си я убил и си опитал да я вземеш от него. Просто не можеш да оставиш полвинките на мира, нали? Ти ме взе от моята и познай какво? Аз съм бясна.
Това беше удовлетворяващо, когато той спря да се бори, заставайки неподвижно. Не издържа обаче повече от няколко секунди. Той пусна бара и се опита да хване глезена на стъпалото й, опиращо се в чатала му. Тя блъсна надолу, надявайки се, че бе смазала боклуците му. Той изпищя и я пусна. Тя отслаби натиска.
- Къде е този подарък, Джери? Ще ми кажеш или ще те измъчвам до дупка. Научих нещо за това, докато бях в Драквууд, като гледах какво правеха с онези бедни Нови Видове, които толкова мразиш. Обичам един от тях и той едва не умря там, пребит и наранен, но на теб не ти е пукало.
Просто искаше пари. Познай какво? Просто искам да си мъртъв, за да съм сигурна, че не можеш да нараниш никого.
Пое няколко успокояващи вдишвания, опитвайки се да овладее самообладанието си. - Но ще те оставя да живееш, ако ми кажеш къде е подаръкът.- Тя се повдигна, оставяйки го да диша. Червен белег изби в областта на гърлото му, но тя не се почувства зле от това. Той не го заслужаваше.