- Никога.
Веждите й се извиха. - Наистина ли?
- Майната ти. Аз няма да кажа. Котешката кучка ще умре. - Той се закашля. - Искам пари и ще кажа къде е веднага, когато съм в безопасност. Той обърна глава и завъртя обемистото си тяло в същата посока.
Това наруши равновесието на Джейни и тя се спъна, когато столът се заби в нея, тъй като той беше голям човек. Две големи ръце стиснаха бедрата й, за да й попречат да кацне на задника си и тя падна върху здраво, голямо тяло. Ужасът я удря, когато тя вдигна глава, за да види кой от неговите главорези се бе върнал. Тя щеше да умре от бавна и мъчителна смърт.
Тру се намръщи надолу към нея. Тя го гледаше в очите, част от страха й беше, че той е сън. Този негов красив поглед се измести от нея към нещо на пода. Тя го последва, гледайки как Джери Борис се бореше да застане на краката си. Той се закашля малко, но успя да стане. Ръцете му се свиха в юмруци, докато се обърна да атакува. Даркнес го хвана за гърлото и го удари в стената. Той го повдигна, като лесно накара мъжа да застане на пръстите си.
- Котешка кучка, а? - Даркнес изръмжа. - Аз съм любител на тях, тъй като и аз съм котка. Обиден съм ти, като каза, че тя ще умре. Той обърна глава и хвърли поглед на Джейни. - Ще се справя с това. Той ще говори.
Джейни беше в шок и по-лошо, беше наясно, че са чули и видяли какво прави с Борис. Тя потъна в ръцете на Тру. Друг Нов Вид приклекна до нея и той извади малък комплект от един от джобовете си.
- Ще те освободя. - Тайгър й се усмихна мрачно, преди да насочи вниманието си към белезниците, които я прикрепяха към стола.
Сюрреалистичното чувство я остави без думи. Беше напълно изгубена, напълно загубила самообладанието си, тя беше застигната от реакция на собствените си действия. Беше готова да убие друг човек и можеше да го направи, ако не бяха пристигнали да я спрат. Тру и другите Нови Видове трябваше да са ужасени, когато са влезли и са я видяли да използва стола, за да измъчва някого. Тя се чувстваше така и тя беше тази, която го правеше.
- Ти си в безопасност. - Тру я притисна в прегръдките си.
- Махни я оттук - нареди Даркнес.
- Работя по въпроса- промърмори Тайгър. - Или ще трябва да влачим стола със себе си.
- Побързай. Даркнес отново погледна Джейни и сякаш я изучаваше. Той се намръщи, преди да насочи фокуса си към Тру. - Тя е видяла достатъчно насилие и е страдала достатъчно. Смятам да пролея кръв, ако това е необходимо, за да го накарам да ни каже къде е Подаракът. Ще го накарам да признае всичките си престъпления.
- Тези двама мъже, които работят за Борис, ще се върнат- Джейни успя да се измъкне.
- Тук имаме офицери. - Джъстис влезе в полезрение. - Те няма да стигнат далеч, без да бъдат заловени, ако се върнат. Ще ги накарам да картографират цялата система, тъй като не бяхме запознати с нея досега. Чудя се защо не бяха в чертежите, които ни бяха дадени.
Дори Джейни долови саркастичния му тон и начина, по който погледна Джери Борис. Тя принуди ума си да работи. - Той смята, че Фюри и Ели имат бебе. Той е следил всичко каквото е било поръчано от НСО и къде са го доставяли. Ето как е разбрал къде съм отседнала. Той също е бил тук долу, минавайки под домовете на хората, за да слуша и е чул бебе да плаче. - Внимаваше как изрече това, което каза. - Казах му, че това не е вярно, но той заплаши да каже на медиите, че Видове могат да се размножават, само за да създаде проблеми.
Имаше повече от едно ръмжене и тя се огледа, като забеляза за първи път, че над дузина Нови Видове са изпълнили пространството. Тя се наведе към Тру. Белезниците се отвориха, когато котешкия Вид успя да отвори ключалката. Тя го погледна.
- Благодаря ти.
Тайгър отметна стола и се изправи. - Моля.
Тру я завъртя в прегръдките си и тя вдигна брадичка, почти се страхуваше да го погледне. - Съжалявам. - Това беше единственото, което можеше да измисли да каже.
Той я повдигна, докато не бяха на една и съща височина и тя нямаше друг избор, освен да се взре в очите му. Сълзите, които блестяха в тях, не бяха изненада. Той трябваше да е бил ужасен от това, което е направила - почти толкова, колкото и тя.
- За какво?
- Изпуснах си лайната.
Той помириса. - Тук мирише толкова зле, не мога да кажа.
Тайгър изсумтя. - Тя не е имала злополука. Тя говори за това, което е направила с Борис.
Тру се усмихна. - Знам. Дразнех я. Исках да получа усмивка от нея. Гордея се с това колко силна си, Джейни. Беше нужна сила да го нападнеш и да се опиташ да го принудиш да ти разкаже за Жената-подарък.
Устата й се отвори. Думите му я зашеметиха.
- Почти съжалявам, че се се откъсна от теб. Ти беше толкова добра. Ще трябва да те обуча малко по-добре, за да внимаваш за подобни движения. Фактът, че си била готова да го нараниш, за да го принудиш да ти каже къде е подаръка, само показва колко приличаш на Видовете. Бих убил за теб, Джейни. Той се наведе и притисна челото си към нейното. - Ще се приберем вкъщи, за да се изкъпем, а аз ще те обладая от отзад.