Той върна ръката й обратно на леглото и се отдръпна. Гневът, който си мислеше, че ще почувства, когато я види отново, не изплува. Лесно би се престорил, че просто иска да я разпита ако тя бе оцеляла, но той се гордееше, че бе брутално честен. Тру просто искаше тя да отвори очи и да е добре. Той го бе грижа за Шивър и смъртта й би му причинила болка.
Вероятно ще бъде изпратена в затвора Фулър. Не можеше да се отрече, че тя бе работила за врага. Хората, които управляваха мястото, щяха да я поставят в клетка и правосъдието щеше да възтържествува. Тя щеше да се научи да живее затворена, без надежда някога да получи свобода си и да страда за престъпленията си срещу Видовете.
Спомен от миналото, изникнаха в съзнанието му ...
~ ~ ~ ~ ~
Шивър влезе вътре в килията му с усмивка на лицето й във формата на сърце, хвърли поглед към камерата, преди да влезе вътре, изучавайки нейните черти. Комплектът в ръката й показваше защо е дошла. Те вземаха много флакони с кръв, след като бяха сложили лекарства в тялото му.
- Здравей - прошепна тя. - Съжалявам за това.- Шивър постави комплекта на масата и веригите му се активираха, придърпвайки го плътно към стената. Тя не беше тази, която го правеше, така че пазачът пред вратата наблюдаваше движението им. - Ще го направя бързо.
Тя надяна ръкавици, докато махаше капачката от иглата и се приближи по-близо със спринцовката. Между пръстите си тя държеше малко пакетче с акохол, когато нахлу в пространството му. Главата й дори не стигаше до върха на рамото му, когато тя спря само на сантиметри. Използва зъбите си, за да откъсне върха на един от пръстите на ръкавицата и след това отвори пакетчето с алкохол и натри ръката му от вътрешната страна на лакът му. Тя вдигна глава и изучи лицето му, като обърна внимание на челюстта му.
- Толкова съжалявам. Добре ли си?
Тя се позова на синините му там. Той не отговори, рядко го правеше.
Топлите й пръсти стиснаха ръката му толкова нежно, че той почти пропусна мекия начин, по който тя проби кожата му с онзи единствен гол пръст. Веднъж му беше казала, че разкъсването на латекса улеснява усещането за вените му, но те бяха много изявени. Понякога той се преструваше, че е възможно тя просто да иска да може да го докосне, кожа до кожа. Тялото й блокира камерата, така че той бе единственият запознат с нейните действия. Иглата беше вкарана в ръката му толкова внимателно, че той едва я усети. Другите просто го намушкваха грубо, сякаш се радваха да пречинят болка.
- Донесох ти хапчета за болка. Те са безопасни за вземане - прошепна тя. Освободи ръката му и посегна към предната част на ризата си. Не можеше да откъсне поглед, тъй като шията й се спускаше по-ниско, за да разкрие кремавата й, бяла кожа и горната извивка на гърдите й, когато махна нещо скрито там. Тя посегна и плъзна малък пластмасов пакет към дланта му. Той затвори пръсти около предмета.
Тя издърпа иглата и я затвори, поставяйки я в предния си джоб. Тя притисна малък квадрат с марля до мястото на убождането. След това Шивър вдигна погледа си задържайки неговият.
- Тези хапчета са мои - от посещението ми при зъболекаря. Вкарах ги нелегално тук. Просто вземай по една с малко вода, две, ако наистина те боли. Те ще помогнат да премахнат част от дискомфорта.- Погледът й отново се насочи към подутата му челюст, а след това към натъртените му ребра. В очите й изплуваха сълзи, но тя примигна, за да ги задържи. - Не се отказвай, 710. Обещавам, че това няма да трае вечно. Просто запази спокойствие и не предизвиквай битки.
Значението на това което тя казваше беше объркващо. Той винаги оздравяваше. Болката щеше да избледнее, докато охраната не нанесеше повече щети. Нищо в живота му не се промени, особено страданията, които пазачите рутинно му нанасяха. Той погледна надолу по тялото си, за да проучи гърдите си, сигурен бе, че е имал по-лоши синини от тези, които сега обезобразяваха кожата му. Тя не биваше да се тревожи от външния им вид, както и, че той ще направи нещо, което ще предизвика смъртоносна реакция от страна на охраната, докато той е безпомощно окован. Животът му не беше щастливо съществуване, но би нападнал само ако имаше шанс да спечели битката.
Той осъзна, че тя стоеше твърде близо до тялото му. Можеше да нанесе удар и да причини щети. Мускулите му се напрягаха, докато той мислено преглеждаше нейните слабостите. Един замах с главата и той можеше да разбие носа й с брадичката си или да причини наранявания по лицето й. Дори беше достатъчно близо, за да я ухапе. Нежната й плът беше уязвима. Той се съпротивляваше, не успявайки да нарани Шивър. Не искаше да пролее кръвта й или да чуе писъците й. Гърдите му го заболяха, представяйки си как вижда ужас в погледа й, когато тя го гледаше вместо топлината, която той винаги виждаше там.