Тя се отдръпна назад и той я гледаше спокойно да си тръгва с комплекта си. Веригите се отпуснаха и той отиде до мивката с накуцване. Камерата остана отзад, докато изучаваше белите хапчета вътре в малката прозрачна торбичка. Извади две, колебаеше се, преди да ги постави в устата си. Той се наведе и отпи от водата от мивката, за да ги преглътне.
Имаше риск да вземе нейните хапчета, но той се довери на Шивър по някаква неизвестна причина. Скри торбичката в юмрука си, предвижвайжи се към постелката за спане. Той легна, извивайки се настрани. Пъхна пакетчето под постелката, където щеше да остане скрито, тъй като никога не бяха я премествали досега. Всичко го болеше, но с течение на времето болката отслабваше. Не го бе излъгала. Защо я беше грижа, ако той страдаше? Защо беше рискувала да му даде хапчета? Беше сигурен, че пазачите не са знаели за това. Тя внимаваше да запази размяната скрита.
Веднъж бе свидетел от първа ръка, че тя не беше приятелски настоена към охраната. Тогава те нарочно го държаха прикован към стената дни наред, докато го биеха заради нараняване на един от тях при самозащита. Той висеше там, безпомощен да отмъсти.
Тя влезе в стаята му, видя състоянието му и извика на пазача близо до вратата, да намери лекар. Когато той отказа, тя блъсна мъжа и дръпна радиото от колана му, като поиска един да дойде в килията. Пазачът я блъсна грубо в коридора, преди вратата да се затвори. Дойде лекар и…
~ ~ ~ ~ ~
- Трябва да видите това.- Гласът на Пол изтръгна Тру от спомените му, докато медицинската сестра се върна с лекаря.
Тру се обърна, за да погледне и двамата мъже. Той би трябвало да си тръгне, но искаше да чуе какво ще каже Харис. Лекарят се приближи до леглото, отдръпна чаршафа и вдигна превръзката.
- Еха. При тази скорост тя трябва да бъде напълно излекувана в рамките на няколко дни. Това е истински пробив, който можем да използваме в своя полза.
- Точно това и аз казах.- Пол се ухили. - Знаеш ли какво означава това?
- Трябва да го запазим в тайна - отсече д-р Харис и погледна Пол. - Мерикъл го е създал и всеки намек, че са измислили чудодейни лекарства, ще ги накара да започнат да говорят как това, което са правили на Новите Видове, е полезно за човечеството. Това няма да се случи.
- Те унищожиха своите записи, за да скрият доказателствата за това, което са направили на Новите Видове. Няма ли тази формула на лекарството им да бъде изгубена? Те не могат да претендират за собственост, ако нямат доказателство, че е създадено в лабораториите им. Не сме споделили информация, че сме възстановили формулата от тези копелета.
- Кой знае какви архивни файлове са скрили? Не съм готов да рискувам. Ще изпратя няколко проби на доверен приятел от ФДА, ако това продължи добре. Те могат да го изпробват в човешки изпитания и да вземат кредит за неговото създаване. Никой не печели битка с ФДА.
- Как е тя?- Тру не се интересуваше от лекарството, а само от прогнозата му.
Харис бутна очилата си нагоре по носа си и сви рамене. - Досега се справя чудесно. Тя не е имала мозъчен или сърдечен удар. Очаквах един от тези два сценария да се случат до сега, но вече минаха дванадесет часа. Това е мощно лекарство.
Аларма премина през него. - Престани да й го даваш. Вече не е в опасност да умре, нали?
Харис се намръщи. - Това може да помогне на хората, вярно. Ще научим много, ако продължаваме да я държим на него.
- Животът й е по-важен от тестовете.
- Тя работи за Мерикъл.
Тру изръмжа, но темпераментът му пламна. - И какво от това?
- Няма да загубя съня си заради този тест. На тях не би им пукало, ако убият Нови Видове. Най-малкото, което може да направи, е да ни помогне да разберем дали е възможно напълно да се излекува от същата доза от лекарството, която са използвали при вас. Може да се използва на полвинките, ако са ранени.
- Свалете я от дрогата.
- Ще го обсъдя с Джъстис.- Харис поклати глава и се обърна. - Сигурен съм, че той ще го види по моя начин. Заслужава си рисковете.
Тру се хвърли, блокирайки пътя на лекаря да излезе от стаята. - Свалете я от дрогата. - изръмжа той. - Тя не е тест. Животът й не е твой, за да го залагаш.