Тру се ядоса. Не искаше Шивър. Може би веднъж, призна той. Това се беше променило, когато той научи, че тя е имала мотив да бъде мила. Поланитис се беше опитал да използва привързаността му към женската, за да го принуди да се съгласи да участва в развъдни експерименти. Мисълта за това какво би се случило, ако бяха успешни, беше достатъчна, за да охлади желанието му.
Тя беше човек и той можеше да я заплоди с дете. Тогава той не знаеше, че е възможно, но последиците щяха да бъдат ужасяващи. Мерикъл щеше да отгледа безброй видове бебета, след като научише, че хората и видовете могат да се размножават, излагайки потомството си на ада, който бащите им бяха претърпели. Юмруците му се стиснаха и той трябваше да преглътне яростния си вой. Шивър го беше изкушила да я вземе и тази слабост предизвика дълбоко чувство на срам.
Глава 3
Джейни отвори очи, взирайки се с объркан поглед в страничните прегради от двете страни на матрака, на който лежеше. Дойде й като шок, че е жива. Познатите гледки на болничната стая я увериха, че не е умряла. Тъпата болка в едната й страна, когато се измести, също беше доказателство.
Тя се опита да докосне лицето си, но ръката й се спря, тъй като нещо се притисна към китката й. Тя се взираше в белезниците, които я държаха завързана към леглото. Объркването моментално се изпари.
- Здравейте?- Гласът й излезе сух и груб. Тя преглътна, пожелавайки си вода.
Появи се белокос мъж с очила и се втренчи в нея, намръщен. - Здравейте. Аз съм д-р Харис. Вие сте в Хомеланд в Южна Калифорния, госпожо Шивър.
- Вода - промърмори тя.
Той изчезна за няколко секунди, след което отново се появи с чаша и сламка. Той я свали до устата й и тя отпи от течността при стайна температура. Това намокри езика и гърлото й, успокоявайки болезнеността.
Той го изтегли обратно. - Не твърде много наведнъж. Можете да пиете още малко.
- Благодаря ви.
- Как се чувствате, госпожо Шивър?
Тя преглътна. - Това е Ши-вър. Ето как го произнесохте.
Той мигна. - Добре. Ще живеете. Може да ви се иска да не бяхте до края на деня, но аз си свърших моята работата. Изпращам медицинска сестра, за да ви помогна да се обуете и облечете. НСО искат отговори. Ще бъдете придружена до долния етаж, където ще започне разпитът ви.
Джейни преглътна, смутена от думите му и студеното отношение. - Защо съм с белезници?
Той се поколеба, но вместо да й отговори, й предложи още няколко глътки вода. Тя прие.
- Знаете ли какво означава НСО?
- Да. Организация за Новите Видове. - Тя се премести малко на леглото, за да й стане малко по удобно. - Разбирам къде се намирам.- Тя погледна надолу. - Добре ли съм? Куршумът не нанесе ли сериозни щети?
За момент изглеждаше, че незнаеше какво да каже. - Ти ще се излекуваш, но очаквай белег. Трябваше да оперираме, за да отстраним куршума и вие претърпяхте вътрешно кървене. Имахте нужда от кръвопреливане, но куршумат не беше засегнал нито един жизненоважен орган.- Той замълча. - Очаквайте болезненост на мястото на раната за известно време.
- Благодаря ви.- Зашеметена беше, че нараняването не беше по-лошо.
Тя видя проблясък на емоция в очите му и най-накрая разбра какво е това. По някаква причина човекът я бе съжалил. Тя искаше да попита какво не е наред, но той рязко се обърна и си тръгна.
- Сестрата е тук, каза той, когато излезе от стаята.
Влезе висока жена от Новите Видове. Тя се намръщи, когато погледите им се срещнаха, но се приближи до леглото, стисна страничната релса и я спусна. - Седни. Трябва да се изкъпете и да облечете чисти дрехи. - Тонът й беше леден. - Миришеш на лекарство.- Синият й поглед остана присвит, маниерът й не беше приятелски настроен. - Косата ви също трябва да се измие. Тя извади ключ от джоба си и отключи белезниците.
- Здравейте.- Джейни се усмихна, щастлива да срещне свободен Нов Вид, въпреки че това не бе взаимно. Въпреки това, болката в страната й потисна радостта й, когато тя принуди тялото да се изправи. - О. Това боли. - Тя нежно докосна болничната ношница над нараняването си, усещайки плътната превръзка под тънкия материал.
- Да си прострелян причинява болка. - Сестрата отстъпи назад. - Имате ли нужда от помощ при слизането?
Джейни бутна краката си над ръба на леглото, само за да забележи колко далече се намираха те над пода. - Тези легла са доста високи.
- Те са проектирани за Видове.- Сестрата я докосна нежно, когато обгърна ръката си около кръста на Джейни, като внимателно й помагаше да премине в изправено положение.
Джейни очакваше виене на свят, но се почувства изненадващо добре. Сестрата я освободи след няколко секунди, привидно уверена, че няма да падне.