Той се приближи още по-близо. - Джейни, ние с теб ще направим сделка.- Той стисна лакътя й толкова силно, че щеше да и направи синини.
Тя ахна, опитвайки се да се измъкне, но пръстите му само се стегнаха. Ужас моментално я заля. Дийн Поланитис ръководеше и управляваше служителите си със страх. Никой не би посмял да го спре да я убие, ако реши, че вече не е надеждна. Можеше да го нарече тренировъчно упражнение и това щеше да е краят за нея.
Подозира ли, че се опитвам да затворя това място? Знае ли, че съм изкарала нелегално доказателства? Параноята я бе накарала да вземе много предпазни мерки и беше почти сигурна, че не се е объркала. Не би могла да помогне на мъжете и жените, хванати в капан в това съоръжението, ако тя умре. Те никога нямаше да имат шанс за свобода.
- Грижа те е за това нещо - изсумтя Поланитис. - Не можеш дори да го чукаш, защото никога нямаш възможността да бъдеш сама, но искаш.- Неговият суров поглед погледна надолу по тялото й, а след това отново към лицето й. Той я бутна по-близо до телефона в края на бюрото й и вдигна слушалката. - Ще се обадя на Сигурността и ще им кажа да го убият, Джейни.
Той вероятно лъжеше. Обектите струваха много пари и това беше най-важното за компанията, за която работеха. Това би му струвало работата. Дори Поланитис трябваше да отговаря пред някого. Принуди се да се отпусне.
- Добре.
Поланитис спусна брадичката си, за да изучи по-внимателно нейните черти. - Мислиш ли, че ме заблуждаваш? Трябва да се видиш колко бледа си станала. - Той обърна глава и натисна числото нула, а след това четири по телефона. Държеше приемника помежду им, така че двамата бяха в състояние да чуят.
- Това е Мики от Сигурността.
- Поланитис е. Искам номер 710 веднага да бъде изтеглен от сегашните му лекарствени опити. Ще го използваме в упражненията тази вечер като бегач, за да изпробваме това ново лекарство, променящо ума. Би трябвало да е забавно да гледам как той ще бъде издирван до смърт. Един от лекарите се е залепил за задника ми, за да му дам обект за теста. Закарай 710 до външното помещение и го затворете в клетка там.
- Да, сър - отсече Мики.
Сърцето й се разтуптя, когато шефът й я дръпна рязко за да застане с лице към прозореца. Нов екип на сигурността влезе вътре. Те разговаряха с някои от мъжете, които нападаха 710 и побоят спря. Вторият екип хвана веригите, които бяха закрепени за китките и глезените на 710, използвайки двата метра дължина, за да го задържат между тях и да останат извън неговия обсег. Те го извлякоха от сградата. Единственото нещо, което се намираше в тази посока, беше циментова конструкция, където тя бе чула, че са кремирали няколко тела, когато техните експерименти с наркотици бяха убили обектите им. Също така се носеха слухове, че там се прави строго секретно тестване, за което тя не можеше да накара някой да говори. Малцината служители, които знаеха какво става там, го нарекоха „ад“.
- Погледай го за последен път - прошепна Поланитис до ухото й. - Искаш ли да помахаш за сбогуване? Ох, да. Той не може да те види зад тонираното стъкло.
Той наистина планираше да убие 710. Паника и ужас се сражаваха вътре в нея. Гневът спечели след секунда. Поланитис се имаше за бог и неговата жестокост я накара да иска да му изтръгне очите.
Тя се завъртя и хвърли поглед към него. - Ти си кучи син. Защо правиш това? Не е нужно да убиваш тестов обект. Можеш също толкова лесно да ги накараш да ловуват животно, ако трябва да видите техните умения като съгледвачи. Не е финансово рентабилно да се губи важен обект. Това е просто злонамерено.
Той натисна гърдите си към нейните. Джейни се отдръпна, но бюрото й попречи да прекъсне контакта, когато се наведе напред, за да я прикове към коравото дърво. Погледът му се присви и заключи с нейния.
- 710 е животно. Това няма нищо общо с това колко добри са сетивата им. Новият наркотик, с който ще го дозираме, се надяваме да го направи склонен да убива същества от неговия собствен вид. Нуждаем се от защита срещу безумните привърженици на тези копелета, които излагат всички тук на опасност със тирадиите си за тези животни, които заслужават човешки права. Всички трябваше да внимаваме много, откакто Мерикъл падна. Отказвам да затворя това място по същия начин, като тях. Прекрасно е да ги настройваме един срещу друг. Те могат да пропилеят целите си ресурси, борейки се помежду си, вместо да се опитват да ни попречат да завършим работата си. Представи си да дозираме едно от тези животни и да го пуснем в Хомеланд. Те ще го посрещнат на портала, като няма да подозират, че ще умрат.