Жлъчен сок се надигна, когато тя осъзна последиците. - Какво искаш да кажеш с това?
- Това означава, че трябва да ти позволим да се прибереш вкъщи, за да може съседите ти, да не докладват, че си изчезнала. Ще идваш на работа всеки ден и никога няма да кажеш на когото и да е било какво е правено с теб. - Той пусна ръцете й и я хвана за гърлото, като се наклони достатъчно, за да я погледне в очите. - Можеш да бъдеш убита по всяко време. Запомни това. Избягаш ли, ще те намерим. - Той я завъртя, докато тя не беше принудена да гледа през прозореца. - И той ще умре. Аз лично ще изкормя кучия син и ще го направя възможно най-болезнено. Той ще страда с часове преди да умре.
Вратата към офиса й се отвори и за секунда Джейни се надяваше, че ще бъде спасена. Влезе д-р Браск и затвори вратата зад себе си. Ръката му облечена в ръкавица се надигна, спринцовка бе захваната между пръстите му и палеца беше лесно да се забележи.
- Тя съгласи ли се?
- Не съм питал, изсумтя Поланитис. - Сложи и инжекцията.
Джейни искаше да крещи, но хватката на гърлото й се стегна, докато не можеше да диша. Шефът й рязко я блъсна надолу, а тежестта му идваше зад гърба й, докато тя не беше смазана между него и бюрото.
- Ами ако тя отиде в полицията? Гласът на д-р Брак се понижи. - Мислех, че ще й платите допълнително, което да ни позволи да тестваме тези нови партиди.
- Нямаме бюджет за тези глупости. Просто вдигни полата й и я забий в задника й вече. Кучката не би посмяла да бъде достатъчно глупава, за да ме предаде. - Той отпусна хватката си достатъчно, за да може тя да си поеме много необходимия й въздух. - Бихте ли, Шивър? Кажете му, че знаеш, че това ще бъде последното нещо, което някога си правила.
- Моля те - помоли се тя, ужасена от това, което щяха да й направят.
- Млъкни - нареди Поланитис и отново стисна гърлото й. - Тя е новият ви тестов обект.
Джейни се бореше, изпаднала в паника, че не може да диша или да свали тежкото тегло от гърба си. Полата й беше избутана нагоре и болка премина през лявата горна буза на дупето й, когато иглата се заби в нея. Поланитис я освободи след което отстъпи назад.
Тя си пое дълбоко въздух и се завъртя, като свали полата си надолу. Тя погледна и двамата мъже, като видя, че те са оставели толкова място между нея и тях, колкото позволяваше малкият офис. Тя нямаше нищо против да е така.
- Какво ми дадохте?- Тя се взря в д-р Браск. - Какво беше това?
Той се усмихна. - Това трябва незабавно да подейства.
- Какво трябва? Какво ми дадохте? - В гласът й се надигна паника.
Джейни извика, когато от главата до пръстите на краката й я прободе рязка болка, сравнима с времето, когато случайно докосна повреден кабел, включен в електрическия контакт. Коленете й се подкосиха и тя се удари в пода. Стомахът й се сви, главата й започна да пулсира, след като започнаха признаци на предстояща мигрена и тя се изпоти цялата. Имаше чувството, че някой е излял бензин върху кожата й и е запалил кибрит. Тя се загърчи върху тънкия килим, свита на топка, изпитвайки силно усещане за парене върху всеки сантиметър от тялото си.
- Това не е добре. Доктор Браск въздъхна. - Ще изчакаме лекарството да напусне системата й и ще намалим дозировката следващия път. Това не беше реакцията, която исках.
- Тя е твоя.- Дийн Поланитис се изкикоти. - Донесете носилка и ние ще я прехвърлим във вашата лаборатория за деня, за да можете да наблюдавате резултатите.
Джейни се молеше да припадне. Чистата агония, от която страдаше, беше по-лоша от всичко, което тя можеше да си представи, че бе възможно. Тя забрави за двамата мъже в стаята, изгубена в болката, докато кожата й се чувстваше сякаш се топеше поради болката, която кипеше вътре в тялото й и се спукваше с мехурчета.
* * * * *
710 крачеше към килията си, притеснен, защото се беше случило нещо различно. Той не беше сигурен какво се става, но не можеше да бъде добро. Той се бореше с охраната, за да не им позволи да го осакатят завинаги, когато всичко бе преустановено. Пристигнаха различни пазачи и го поведоха към външната сграда.
Той знаеше какво означава това, тъй като охраната му се продиграваше от време на време за случващото се на това място, уверявайки го, че това ще означава прекратяване на живота му. Походът на там също внезапно приключи, когато един от мъжете от охраната му прие обаждане от комуникационното си устройство. Върнаха го в килията му, информирайки го, че ще участва в ново изпитание на лекарства за повишаване на интелигентността. Дали те просто искаха да ме изплашат? Карайки ме да мисля, че ще умра? Мозъчните игри, които хората играеха, го ядосваха.
Вратата на килията избипка, което показваше, че някой ще влезе. Той обърна глава, за да наблюдава човека, който контролираше съоръжението, да пристъпва в жизненото му пространство. Поланитис беше чудовище с мъртви очи и средно телосложение. Мъжа се усмихна, когато приближи, но се спря от другата страна на линията, маркираща безопасната зона извън обсега на веригите му. Той кръстоса ръцете пред гърдите си.