710 изръмжа гневно, разбирайки заплахата. - Не наранявайте женската.
Самодоволният израз се върна на лицето на Поланитис. - Спри да чупиш ръцете на мъжете ми, или по-лошо, по дяволите. Имаме резултати, които трябва да изпратим на шефовете ми, но ти ми причиняваш главоболие. Много голям риск за сигурността е, когато трябва да наема неизвестни лица, които да ги заменят, и трябва да изплащаме много пари на техните семейства. Ще трябва да убия всяко проклето животно тук, ако един от тях ни предаде. Ясно ли се изразявам? Ти ще бъдеш отговорен за смъртта на всеки един от твоя род. Единствената причина, поради която все още дишаш, е, че ти се средство да постигна нещо, което искам.
- Да - изръмжа 710, някои от думите който използва Поланитис не му бяха ясни, но той схвана контекста на заплахата.
- Тогава имаме ли сделка?
Това беше в противоречи на всичко, в което той вярваше, за да се съгласи с готовност да направи всичко, което хората искат. Той обаче нямаше други възможности. Заплахата не беше празна. Той отказа да бъде отговорен за нараняването на женската. - Да.
Поланитис пристъпи към вратата. - Добре.
710 не каза нищо. Вратата се заключи и той тръгна към постелката си на пода. Той седна и затвори очи. Болката го удари. Техникът Шивър бе докоснала чувствителна част в сърцето му, но вече не. Той щеше да се погрижи за жената, но тя не заслужаваше нищо, освен неговото отвращение и презрение.
Глава 1
Южна Дакота, на следващата година
Изследователско съоръжение Корнас
Джейни бе получила заповеди да се обади на работа, че е болна, но не го бе направила. Тя се затича към друга врата, вглеждайки се в малкия видеомонитор, за да види какво има от другата страна на дебелия метал, и използва електрошоковия пистолет върху електронната ключалка. Звукът от щракването, който издаде, беше по-силен, отколкото би искала, когато волтове на тока удряха четящото устройство. Миризмата от изпържени жици беше тежка и почти мигновена. Тя изключи зашеметяващия пистолет и изчака няколко секунди, за да се увери, че светлините на ключалката ще останат изключени. Не се влючиха отново.
Погледна часовника си, като видя, че са останали само пет минути. Времето изтичаше. Тя забърза по коридора и иззапържи друга електронна ключалка. Беше ужасена от това, че може да бъде хваната, но на нея не й пукаше след това което й бяха направили. Тя трябваше да защити мъжете и жените, затворени вътре в тези стаи.
Нейният електрошоков пистолет блокира електронните ключалки, за да попречи на Охраната да влезе в килиите. Тя вече бе деактивирала основния компютър на сградата. Друг служител можеше да вкара кода, за да изпрати газ през клетките, но командата нямаше да премине през основния компютър. Беше офлайн завинаги, благодарение на каната с горещо кафе, която беше изляла във вътрешността на сървара. Искри бяха се изстреляли от него, имаше силни пукащи шумове и тя се страхуваше, че може да се запали. Беше спрял и отказа да се включи отново, когато се опита, само за да се увери, че не е временна повреда. Нещото беше изпържено.
Аларма се чу от високоговорителите, разположени в близост до асансьора. Червените аварийни светлини проблясваха, когато писъкът от тях увеличи силата си. По дяволите. Тя погледна часовника си. Атаката беше започнала две минути по-рано и тя все още имаше още един етаж. Тя повали четеца на друг сензор, завъртя се и се хвърли към асансьора, за да го извика на етажа. Ръката й се разтрепера, когато прекара служебната си карта, за да получи достъп, и вкара електрошоковия пистолет дълбоко в джоба на лабораторната си престилка.
Двама охранители вече бяха вътре в асансьора, когато се отвори. Изглеждаха ядосани и по-лошо - отчаяни. Тя влезе в затвореното пространство с тях.
- Слизаме, заяви един от тях. - Какво правиш? -Знаете протокола. Трябва да излезете през аварийните изходи, да се насочите към тунелите.
Тя поклати глава. - Първо трябва да унищожа кръвните проби в склада. Д-р Меклер беше изключително ясен, че е мой дълг да го направя, ако тези аларми някога се влючат. - Какво става?
- Атакувани сме, изсумтя вторият. - Мразя шибаните ченгета. Направете го бързо, докато убием експерименталните обекти. Поддържащата системата се провали, така че трябва да ги застреляме един по един. Вземете скритите стълби след това. Не им позволявай да ви хванат. Знае те, че това е смъртна присъда.