Выбрать главу

Тя кимна, но вътрешно проклинаше. Асансьорът се отвори на долния етаж. Едния от охраната натисна бутона, за да задържи вратите отворени, функция, която често използваха за придвижване на експерименталните тест обекти на носилки. Той погледна другия мъж.

- Ще ни предупреди, ако някой извика проклетото нещо на друг етаж. Смятам да използвам скритото стълбище и да си отида, преди ченгетата да ни намерят.

Вторият мъж погледна към фалшивата стена в края на залата. Всички служители знаеха къде са аварийните изходи. Стълбищата щяха да доведат до стара, неизползвана канализационна система, която се изхвърляше някъде далеч от сградата.

Тя се обърна. - Нека помогна. Дай ми пистолет. Тези тук са най-опасните и те са виждали лицата на повечето служители. Те биха могли да идентифицират всички нас.

Един от пазачите се поколеба.

- Тук са петнадесет от тях. Клавиатурите на вратите се отварят бавно - излъга Джейни. - Хайде. Колко време мислите ще отнеме на ченгетата да разблокират ключалките на асансьора? Не можем да оставим тези тестови индивиди да живеят. Искате ли лицето ви да бъде разпространено по време на вечерните новини, докато цялото ви семейство и приятели не разберат, че сте работили тук? Ще бъдем прецакани по седем начина до неделя от всяка полицейска агенция, която ще ни търси. Няма смисъл да избягаме, ако ще бъдем хванати в дългосрочен план.

Пазачът от лявата и страна и подаде един от пистолетите си. - Стреляй в главата.

- Знам, правилата. - Стомахът й се обърна, спомняйки си лекцията от човека, който я беше обучил по най-ефективния начин да убие невинно човешко същество, сякаш са молци или други същества, които са просто досада. - Стреляй два пъти, за да си сигурна, че ще умрат.

- Нямаме време за тези глупости или достатъчно резервни патрони. Просто не пропускайте това, към което се стремите.

Охраната се движеше пред нея. Един от тях извади картата си и я прекара през четеца на сензора. Вратата избипка и мъжът посегна към дръжката на вратата. Той имаше намерение да убие всички тестови обекти. Той вдигна пистолета си, за да стреля по безпомощната жена, окована на далечната стена.

Когато вдигна оръжието си, жлъчна киселина се надигна в гърлото на Джейни. Не стрелянето не беше опция. Той щеше да убие някой, когото тя смяташе за свой приятел. Той дори не погледна назад към нея. Тя стисна метала с две ръце, за да го укрепи, прицели се и дръпна спусъка. - Тя извика от ужас, когато кръв изпръска рамката на вратата. Да убиеш някого беше десет пъти по-лошо от всичко, което тя някога си бе представяла. Покрусата почти я парализира, но с ъгъла на окото си тя забеляза движение което привлече вниманието й. Вторият пазач се завъртя и погледът му се спусна към падналия му колега.

Той беше пребледнял и очите му се отваряха широко, когато вдигна брадичката си нагоре. Чистата ярост изкриви чертите му, докато се взираха един в друг. Той произнесе дума, която не можеше да разбере в емоционално затрудненото си състояние. Той вдигна ръка. Той щеше да я застреля.

Тя насочи пистолета си, но ръцете й се разтресоха по-зле от преди и тя пропусна главата му, когато стреля, но куршумът удари рамото му. Той падна обратно с вик на болка и кацна на задника си. Въпреки това стената, в която се заби, го държеше да седи изправен. Погледът на лицето му обещаваше смърт, когато вдигна кървящата си ръка, за да стреля отново в нея. Тя стреля два пъти. Единият куршум се вряза в гърлото му, а другият се удари в сърцето му.

Оглушителните звуци утихнаха, но ушите на Джейни все още кънтяха. Алармата все още звънеше. Кръвта се разливаше по гърдите на човека, очите му останаха отворени, но той не мигна. Фокусът му вече не беше насочен към нея, въпреки зловещия поглед. Тя знаеше, без да се налага да проверява за пулс, че той вече няма такъв.

Тя се люлееше на краката си, без да е сигурна дали ще се повърне или ще припадне. И двата вариянта изглеждаха възможни когато реалността на това, което бе направила, удари мозъка й. Ума и изтръпна. Вероятно шок, помисли си тя. Спусна ръцете си, но успя да задържи пистолета, въпреки желанието си да го хвърли.

Чиста агония премина през средата на тялото й когато се раздвижи. Тя погледна надолу. На бялата й престилка се бе появило червено петно точно над бедрото й и се разпространи по-ниско, докато го гледаше. Отне й няколко секунди, за да осъзнае, че е била застреляна. Охраната бе успял да я рани, преди тя да го убие. Тя пусна пистолета с едната си ръка и притисна дланта си върху раната. Болката се усили, но тя трябваше да оказва натиск.