Петна танцуваха пред очите й и тя се наклони встрани. Рамото й се удари в стената, държейки я изправена. Тя мигна няколко пъти, но това не промени гледката на нейната кръв, която капеше по пода на плочките близо до краката й. Сирените, изскачащи от високоговорителите, й напомниха, че по всяко време могат да пристигнат повече охранители. Имаше няколко десетки от тях по време на дневната смяна на компанията.
Вратите на асансьора зад нея се затвориха. Тя се обърна. Това означаваше, че някой го е извикал от друг етаж. Можеше да идва помощ, но по-вероятно е да дойдат повече охранители, които да убият обектите за тестване. Щеше да отнеме време на полицията да нахлуе в системите на сигурност, тъй като тя не бе в състояние да открадне картата на друг служител, за да се промъкнат по-лесно. Кражбата веднага би била забелязана и кодовете биха се променили, правейки я безполезна.
Принуди се да се движи, въпреки силната болка. Тя стигна до първото тяло. Мъртвият пазач държеше вратата към стаята отворена. Тя посегна и го хвана. Той не беше голям човек, но отпуснатото му тяло беше трудно за теглене. Тя успя да го издърпа достатъчно далеч, така че той вече да не блокира вратата.
Погледът й се съсредоточи върху жената, прикована към стената. Тя изглеждаше шокирана, когато тъмният й поглед се заключи в Джейни.
- Всичко е ок, 433.- Джейни изпъшка и се хвана за страната си.
- Убихте ги - прошепна тя.
Джейни кимна. - Идва помощ. Трябва отново да затворя вратата ти и да деактивирам сензора, за да съм сигурна, че нашите служители по сигурността не могат да те убият, преди полицията да успее да слезе тук. Не се страхувай от непознатите, когато дойдат. Те ще те освободят.
Вратата бипна след като тя я дръпна и затвори, ключалката се включи отново. Джейни извади електрошоковия пистолет от джоба си и удари сензорния четец, който можеше да отключи вратата отново. Миризмата на изгорени кабели и светлините сензори на панела, които изгаснаха, я уверяваха, че електониката е изпържена. Тя трябваше да прескочи тялото на пазача, за да стигне до следващата килия. Стаята се завъртя, когато замайването е завладя. Тя обърна глава, вперила поглед в дисплея на асансьора, когато видя, че се движи обратно надолу.
Тя се движеше по-бързо, чувстваше се болна, като си мислеше, че ще припадне. Осъзна, че никога няма да успее да изведе от строя всички електронни панели, преди асансьорът да се отвори отново. Можеше да е полицията, но тя не желаеше да рискува живота на мъжете и жените, хванати в капан в тези стаи, ако не бяха. Тя погледна надолу към кръвта, която оцветяваше престилката и панталоните й. Би било чудо, ако не се срутеше, преди да стигне до следващата килия.
- По дяволите.- Отчаянието я караше да мисли за решение. Погледът й се насочи от дисплея на асансьора към металните електрически кутии на стената до него. И двете имаха ключалки, за да не позволяват на някой да пипа прекъсвачите вътре, но капаците не бяха защитени от куршуми. Поне се надяваше, че не са.
Краката й отказаха и тя се плъзна на пода до тялото на втория пазач, който беше убила. Друг пистолет все още стоеше в един от двата кобура за раменете, които той беше носел. Охраната винаги носеше по няколко оръжия. Тя пусна този, който бе използвала, без да е сигурна дали има други останали куршуми. Електрошоковия пистолет се плъзна от пръстите й в джоба й и тя придърпа неговият пистолета. Той се плъзна от кобура и тя принуди краката си да се задвижат, като се изправи на колене.
Зрението й се замъгляваше и замаяността я завладяваше. Тя преглътна силно и използва двете си ръце, за да вдигне тежкият пистолет, за да се прицели. Звукът беше силен, докато тя продължаваше да стреля, куршуми пробиваха метала и светлините проблясваха. Тя спря, затаила дъх, докато пълен мрак не е заобиколи. Аварийните светлини щракнаха и осветиха слабо коридора, но един поглед към най-близката клетка с неповреден четец показа, че е неактивен.
- Слава богу - въздъхна тя, осъзнавайки, че вратите ще останат заключени докато тока беше спрян. Не беше сигурна дали електроните ключалки по вратите са част от аварийната системата или не.
Тя приклекна, докато не седна на петите си, държейки се изправена. Спусна пистолета в скута си, докато гледаше асансьора, който не беше засегнат от локалната загуба на ток. Тя щеше да се отвори всяка секунда и Джейни щеше да се изправи срещу този, който беше на път надолу. Пазачите щяха да я убият, след като разберяха какво бе направила. Ченгетата щяха да я арестуват, докато не разберяха коя е тя. Джейни се молеше за последното.
Вратите на асансьора се отвориха и ярки светлини я заслепиха.