- Хвърли пистолета - извика човек.
Тя не виждаше лицата им, но така или иначе нямаше сили да се бори. Пистолетът се изплъзна от пръстите й. Светлините се приближиха и болка избухна в едната страната на лицето й. Силата я отпрати назад. Тя се удари силно в пода и от устните й се изтръгна стон.
Някой я сграбчи грубо за ръката и я преметна на корема й. Бузата й беше притисната болезнено към пода, когато някой я сграбчи с юмрук за косата й, а ръцете й бяха извити зад гърба й от друг. Агонията от раната й я накара да изкрещи. Ботуш, засадна здраво на задника й, притискайки бедрата й към пода.
- Вържете тази кучка - поиска непознат.
Болка премина през нея. Който я държеше с юмрук за косата й, смазваше лицето й върху твърдите плочки. Ботушът на задника й я натискаше толкова силно, че се чудеше дали таза й няма да се счупи от натиска. Белезниците, поставени на китките й, бяха стегнати до крайна точка. Горещи сълзи се търкаляха по бузите й. Тя отново би се разкрещяла, но болката стана твърде силна. Беше и трудно дори да диша.
- Някой стреля по електрическата кутия на този етаж, заяви мъж.
- Тъпата кучка вероятно си е мислила, че ще убие мощността на асансьора. Нека отворим тези врати. Имам чувството, че имаме оживели, момчета. Нека ги спасим. Трябва да се движим бързо. Не искаме това място да завърши като това, което се случи в базата за тестване в Мичиган миналата година. Може да се окаже, че е минирано и да избухне.
Джейни се съсредоточи върху една дума. Спасяване. Те не бяха от пазачите, които работеха в съоръжението. Мъжете, които я държаха, бяха ченгета. Фактът, че не са я застреляли, бе вторично доказателство за тяхната самоличност. Тя успя да си поеме повече въздух, издишвайки облекченo. Те няма да ме убият.
Прозвучаха силни изстрели. Някакъв дим изпълни района, но не беше задушаващ, по-скоро остави лек вкус в устата й и остра миризма. Тя просто лежеше там, надявайки се на отсрочка. Очите й бяха затворени - да ги държи отворени изглеждаше невъзможно. Обувката на задника й се измести малко, но това не намали теглото, което я държеше надолу.
- Тук сме, за да ви спасим, заяви успокояващ мъжки глас. - Ние работим за хора като вас, които са били освободени от тези съоръжения. Ще ви изведем оттук за да ви заведем при вашите хора.
- Здравей - каза по-дълбок глас. Тонът му беше по-тих, но завладяващ. - Аз съм като теб. Виждаш ли? Ние дойдохме да ви спасим. Сега сте свободни. Тези хора с нас са добри, те работят с нашия вид. Ще ви отведем на безопасно място. Трябва да ви измъкнем оттук. Никой никога няма да те върже отново.
Тя слушаше, чувайки една и съща реч многократно, докато те изчистваха клетките на тестовите обекти надолу по коридора. Всичките петнадесет на този етаж бяха оцелели. Тя се надяваше онези, които са на горния етаж, да имат също толкова късмет и че никой не е успял да пробие през вратите на килийте им. Ченгетата използваха някаква форма на малки експлозивни устройства, до което охраната на съоръжението нямаше достъп.
- Чакай - протестира мек, женствен глас. - Махни се от нея. Техник Шивър?
Нежна ръка, отмести коса от бузата на Джейни. Тя се насили да си отвори очите. Беше й трудно дори да се съсредоточи, болката и студът, караха тялото й да се влоши. Двойка познати тъмни очи я гледаха отново и тя се опита да се усмихне на 433. Другата жена се бе спуснала на ръце и колене до Джейни, толкова близо до пода, че лицата им бяха на сантиметри едно от друго.
Джейни отвори уста, за да се увери, че всичко ще бъде наред, искайки 433 да знае, че може да се довери на спасителите си, но нищо не излезе. Тя не можеше да говори. Гърлото й беше прекалено сухо и изтощението е бе завладяло. 433 прокара палеца си по скулата й, изръмжа, преди да вдигне глава нагоре. Звукът се задълбочи в заплашителен.
- Тя ни помогна. Махай се от нея!
- Тя не е ваша грижа.- Мъжът говореше тихо, но тонът му беше твърд. - Моля, отдръпнете се от затворника.
Палецът напусна лицето на Джейни и 433 се изправи на крака, като изръмжа. - Махай се от нея! Тя ги уби, за да ме спаси. Усещам кръвта й и тя е наранена. Тя се нуждае от лекар.
- Забрави. Нека кучката умре, заяви същият мъж.
433 пристъпи по-близо и Джейни не можа да помръдне главата си достатъчно, за да види какво става, но тежестта от задника й внезапно изчезна. Мъж изсумтя.
Прозвуча още едно ръмжене, далеч по-дълбоко. - Какво става?- Ядосаният глас принадлежеше на мъжа, който казваше речта отново и отново на мъжете и жените, които спасяваха, твърдейки, че е един от тях.
- Тя ми спаси живота. Този пазач на пода влезе да ме убие, но тя го застреля първа. Тя каза, че идва помощ и трябва да деактивира ключалките на вратите, за да ни защити. Беше наранена, но мъжките ти я нараниха повече. Тя винаги е била мила към нашия народ. Тя спря един от охраната да ме изнасили миналия месец. 433 звучеше ядосано и неистово. - Накарайте ги да й помогнат. Тя е наранена. Надуши кръвта й.