Аз я огледах, чудейки се какво да отговоря. Дори да пренебрегнем факта, че лежеше окована насред гьол с прясна кръв, по чиято повърхност се носеше и един труп, тя ми изглеждаше кожа и кости, цялата в белези от ножа на Кханел.
— Знам какво си мислиш и мога да реша проблема ти с външния ми вид — рече тя, сякаш наистина прочела мислите ми. — Затвори очи и остави всичко на мен.
— Не съм сигурен… — започнах аз, но тя ме прекъсна.
— Това е начинът, Трубадур. Дори дъщеря ми не може да ти отвори Портите. Аз съм единственият ти шанс да довършиш онова, което си започнал. Довери ми се…
Не можех да се откажа, не и сега. Застанах пред нея и затворих очи. В началото имаше единствено мрак и плацикане. Усетих как нозете ѝ се движат покрай мен и бавно-бавно ме придърпват по-напред. Пред очите ми се появи неясна фигура, очертанията ѝ се губеха, после различих жена. Беше тънка и стройна, а около лицето ѝ се виеха буйни коси. Невидима светлина хвърли отблясъци по тях и аз различих цвета им — червено. Жената беше гола, тялото ѝ се допря о моето. Изящните ѝ ръце се плъзнаха по гърба ми, описвайки нежни фигури и накараха кожата ми да настръхне. Постепенно жената се притискаше все по-плътно до мен, докато бедрата ѝ не се сключиха около кръста ми и накрая тя ме пое, а устните ѝ уловиха дъха ми. Любих я страстно и силно, шептях името ѝ, боготворях тялото ѝ, дадох ѝ всичко от себе си. Когато се отдръпнах от нея и се опрях замаян на ръба на басейна аз най-сетне отворих очи и я погледнах.
Белезите ѝ бяха зараснали до тънки ивици. Бръчките ѝ се бяха стопили. Очите ѝ грееха жизнени и млади. Понечих да кажа нещо и осъзнах, че нямам сили да задвижа устни. Изведнъж краката ми ме предадоха и аз едва се удържах да не цопна подобно на Кханел в дълбоката — до кръста ми — кръв.
— Благодаря ти, Трубадур! — изрече Лемет с плътен и мелодичен глас. Бузите ѝ бяха поруменели. Тя напрегна ръцете си и веригите се стовариха с плясък в кръвта. На стената останаха само черни дупки. Изправи се и застана пред мен. Притисна лицето ми към облите си гърди и разроши с пръсти косата ми.
— Толкова векове затворена тук и никой от слугите на дъщеря ми да не слезе да ме изнасили! — изкикоти се тя. — Ооох, не разбираш ти, мило момче, как копнеех за твоята ласка? Усещаш ли слабост? Върти ли ти се главата? Изцеден ли си като пресен плод?
Щях да отговоря, ако можех, но цялата ми концентрация отиваше към пръстите ми, които все още се държаха за ръба.
— Аз съм сукуб, мили мой, и се храня с такива като теб! — рече ми Лемет гальовно. — А ти бе направо деликатес! Толкова болка, толкова ярост, толкова емоции! Чувствам се като събудила се от дълъг и ободрителен сън!
Ако можех да се докопам до някой от кинжалите си, с радост щях да ѝ покажа как се чувствам, но бях принуден да слушам, и то „от първия ред“ — с лице, притиснато в нежната ѝ кожа. Лемет внимателно ме подхвана и ме прехвърли през ръба, така че поне горната половина на тялото ми да е извън басейна. След това леко излезе от кръвта и отръска дупето си. Видя боздугана на Кханел да лежи наблизо, наведе се и го взе, после гола-голеничка тръгна към стълбището.
— Чакай… — едва успях да промълвя аз.
Тя се обърна и ме изгледа учудено.
— Да чакам? Чаках векове. Отивам да превъзпитам малката кучка. Не бързай, мили ми Трубадур! Времето е наше!
Лежах и проклинах съдбата си. Поредната жена в живота ми не бе пропуснала да ме разочарова и да се възползва от мен. С какво ги привличах все такива проклетии? Или… всички жени бяха такива?
Сякаш часове, след като тя се бе изгубила от погледа ми, аз тръгнах пълзешком, стъпка по стъпка, докато не стигнах до първото стъпало. Някъде отгоре долетяха писъци и това сякаш ми вдъхна сили. Запълзях на четири крака в мрака. Чух още викове и звън на оръжие. По дяволите, чакайте ме! Ръка пред ръка, крак пред крак, главата наведена надолу, защото и без това нямаше какво да гледам в тъмното — аз напредвах като костенурка.
Светлина.
Бях стигнал до изхода. Изпълзях навън и премигах, мърморейки, срещу светлината. Успях да се изправя и подпирайки се на стената, продължих напред. Стигнах до атриума. Наоколо се въргаляха три трупа — двама стражи и една от слугините. Главите им бяха разбити. Завлякох се към тронната зала и заварих истинска касапница. Подът бе застлан с окървавени тела — мъже и жени, повалени като ожънати класове. Кървави следи водеха нагоре към покоите на Кралицата. Чух нов писък, без съмнение от същата посока.
Тръгнах натам и извадих единия Близнак, за да ми е под ръка. На самия праг прекрачих още двама убити стражи. След миг разпознах в единия от тях Кестейо. Дясната половина на лицето му бе размазана и окото му висеше като на бесилка. Влязох и заварих трите жени: Кралицата, истинската Лемет и Надя.