Митко, Красъо и Джони, с които писахме заедно историята си през годините и вдъхновихме някои от случките в романа;
Преподавателите ми в СУ, които ме запалиха по антропологията и ми предоставиха нов поглед върху вълшебната приказка;
Същите преподавател(к)и, които след защитата ми на „Зловредни женски създания в балканския фолклор“ ме накараха да обещая, че ще напиша книга — ами: ето я;
Коко, който едва тригодишен ме отсвири веднъж с думите: „Не гледай какво съм счупил, пиши си там книгата!“
И не на последно място: Явор Цанев и Кети Илиева, които превърнаха един текст в истинска книга!