На леглото лежеше млада жена, облечена в ориенталски стил, сякаш излязла от рисунка на харем. Не успях да я огледам по-добре, защото мъжът се изправи и изкрещя:
— Югюр! Добре дошъл!
Приближи се към мен с разперени ръце и ме стисна в мечешка прегръдка. Изобщо не очаквах такова посрещане от Херцога.
За Андрей Благовестов бях чувал малко и все лошо. Баща му му бил оставил редица проспериращи фирми в областта, но Андрей изпитвал остра липса на управленски качества и вследствие на това докарал голяма част от бизнеса до фалит. В добавка се увличал по традициите на западноевропейската аристокрация и прекарвал голяма част от времето си в харчене на пари по Средиземноморието — казина, яхти, клубове. Оттам и прякора, който му дали — Херцога. В един момент ножът опрял до кокал и Андрей се покрил — или поне жълтите вестници не можели да го открият. Последно бях чул слухове за него преди шест години.
— Господин Благовестов — поздравих го аз.
— Остави това „господин“, Югюр! — рече ми той. — Твоят статут и ролята ти в предстоящите събития ти дават правото да се обръщаш към мен с „херцоже“.
Колко скромно…
— Нямах търпение да пристигнеш! — започна той. — Първата част от плана мина перфектно! Батак падна без капка кръв!
— Удивително — рекох аз. — Как го постигнахте?
— Всичко мина без инциденти! Посетих повечето големци, с които правех бизнес по-рано! Охраната ми зае ключови места, полицията беше на мое разположение още преди да се завърна триумфално в града. Вълновите заглушители, които Спиридонов достави от Русия, свършиха удивителна работа и прекъснаха комуникациите в цялата област!
— Поздравявам ви за успеха! Предполагам, че вече опираме до моята роля в плана? — попитах аз. Надявах се да съм познал, защото идея си нямах какъв е този велик план, започващ с окупацията на град с близо четири хиляди души население.
— Правилно, навлизаме в етап, в който стратегическият ум и решителните действия трябва да бъдат подкрепени от убийствена точност и професионален опит! — отговори Херцога.
— Херцоже, макар и да имам вече информация за задачата, бих искал да чуя още веднъж всичко от вас самия — рекох аз. Не виждах смисъл да рискувам и да се изложа в по-късен момент, а вече можех да преценя, че Херцога беше роб на егото си и да говори за себе си щеше да му достави удоволствие.
— Разбирам, седни! Милата ми гълъбица ти е разказала част от плана, но ти искаш да чуеш гениалния замисъл от онзи, който го е създал!
Аз се настаних на една от възглавниците. Хвърлих един поглед към жената на леглото — тя все така лежеше по корем, с ръце, скръстени под брадичката, и лениво поклащаше единия си гол крак, сгънат в коляното. Очите ѝ гледаха някъде встрани. Дали тя бе въпросната гълъбица?
Херцога седна до мен и започна да разказва:
— Преди години тези земи ми принадлежаха — баща ми завеща огромен бизнес на мен и брат ми! Всеки един човек в града работеше за нас или бе силно зависим от нас. Живеехме като местни феодали с по-малкия ми брат.
— Никога не съм чувал за брат Ви, херцоже — рекох аз, а това бе и самата истина.
— И това си има обяснение! За жалост брат ми е аутист! Никога не е бил способен да се оправя сам, камо ли да се занимава с бизнес! Но винаги е бил мой брат и е получавал всички необходими блага. Баща ми, честно казано, се срамуваше от него и ограничаваше контактите му със света, но той е мой брат и аз няма да позволя това да се случва за в бъдеще! Преди години местни новобогаташи решиха да използват Христо и да се набъркат в бизнеса ми. Някой успя да вземе негов подпис върху пълномощно, което по-късно им помогна да ме съсипят. Особена роля изигра един мерзавец, един шарлатанин, който влезе като змия в дома ни и обсеби брат ми! Оказах се заобиколен от предатели и бях принуден да се оттегля в чужбина и да помоля за помощ други аристократи, европейци, за да възвърна това, което бе мое и на брат ми.
— Те ли осигуриха войската?
— Да, именно моите приятели ми съдействаха с пари и връзки. Повечето ми наемници са сърби, има съвсем малко българи. Двеста души общо! С тяхна помощ окупирах града. Скоро ще си върна и бащиния дом! Всичко това се случи преди три дни — оттогава се спотайвам тук и кроя планове; цял късмет, че попаднах на Сибила и нещата се опростиха.
— Нямаше ли съпротива?
— Никаква, нали ти казах! — усмихна се той. — От една страна, да гледаш дулото на автомата от упор е некомфортно, от друга страна, хората ме познават и ме обичат. Тези, които разбраха, че именно аз командвам войниците, се успокоиха.
Трудно ми беше да повярвам как първенците на Батак са посрещнали Херцога и неговите сърби като крепостни селяни техния завръщащ се от кръстоносен поход феодал. Но едно можех да му призная — действаше със замах.