— Как ще бъдете сигурен, че утре няма да изпратят срещу вас българската армия?
— Имам връзки. В момента държавата е в криза — правителството се оттегли, още не могат да назначат служебно такова; ще има предсрочни избори. Аз ще бъда един стожер на стабилността в региона. Имам гаранции, че ще бъда избран за кмет, същевременно ще си върна контрола над ключовите фирми. Всичко съм измислил, остава само твоята част.
— Слушам ви — рекох.
Херцогът се наведе напред към мен и сложи ръка на рамото ми.
— Бащиният ми дом се намира на отсрещния бряг на язовира. Издигнат е на високи скали, пътят по суша е труднопроходим и почти недостъпен. В това имение е затворен брат ми. Казах ти по-рано, Югюр, че навремето един човек го накара да подпише. Този човек не е случаен! Вярвам, че притежава сили, че умее да контролира ума на хората и да ги кара да вършат разни неща за негова облага. Разбираш ли, Югюр, магьосник! Истински зъл магьосник! Той контролира брат ми, направил го е зависим от себе си и е неотлъчно до Христо, ден и нощ!
Чувайки думата „магьосник“, започнах да го слушам още по-внимателно. Възможно ли бе да говорим за същия вълшебник от Батак, когото Ива ме изпрати да търся?
— Този злодей усети приближаването ми и се затвори в имението с многочислена охрана.
— Разбирам — казах аз. — Искате от мен да проникна и да измъкна брат ви, нали?
— Точно така! Искам да проникнеш, да измъкнеш брат ми и да убиеш шарлатанина! — в очите му се бяха появили опасни пламъчета. Той ме посочи с пръст в гърдите.
— Един мъж, който струва повече от цяла армия! Ако щурмувам, ще се вдигне шум, ще се пролее много кръв, а брат ми може и да бъде убит. А там те са изолирани — всякакви комуникации са прекъснати, пътищата са под мой контрол.
— Сам ли ще действам? — попитах.
— Почти. Спиридонов ще те запознае с детайлите!
Отново забелязах жената, която подозрително нехаеше за нашия разговор. Херцога проследи погледа ми и се усмихна.
— Нали знаеш, че тя не говори български! А и е в течение на това, което ни вълнува. Представяш ли си, открих я тук, затворена в тази къща като принцеса от приказките! Още щом разбих вратата на стаята ѝ, тя се хвърли в краката ми и ми заприказва нещо на турски. Ако щеш вярвай, усетих как помежду ни прескочиха искри. Живяла е цяла година тук като славей в златна клетка.
— Кой я е държал? — полюбопитствах аз, като вече по-внимателно заоглеждах красавицата.
— Най-големият бос в дърводобивния бизнес в региона — отговори ми Херцога. — Сега той самият е заложник. Ще реша съдбата му по-късно.
— Хубава клетка ѝ е бил направил — подхвърлих аз, оглеждайки интериора.
— О, да, но все пак клетка. Имаше дори двама нейни персонални бодигардове, които се грижели да не вземе да избяга. Бях готов да ги екзекутирам, но Сибила се помоли за живота им. Младите момичета са ми слабост и винаги успяват да разтопят сърцето ми; дъщеря ми е същата!
— Не знаех, че имате и дъщеря! — възкликнах аз и се усмихнах.
— Моето съкровище! — възкликна той. — Вече е на двадесет и става все по-хубава! Отрасна в чужбина и сега ще ѝ е трудно да се адаптира в България, но аз ще съм постоянно до нея да ѝ помагам. Ако всичко е наред, тя ще бъде добра компания за Христо, който и без това е труден за адаптация, хе-хе, ако разбирате шегата ми!
Аз се усмихнах, без да потвърдя дали съм го разбрал, или съм усетил нещо забавно. Той удари по масата и рече:
— Но затова ще говорим утре, когато всичко приключи! Оставям те насаме със Сибила, сигурно има какво да си кажете, да поговори родния си език след толкова дълго забвение в тази къща! Живот здраве, утре всички ние ще се нанесем в бащиния ми дом, а ти ще бъдеш богато възнаграден! Виж се със Сибила, а аз ще се погрижа да те нахранят и настанят!
Той стана и излезе. Не ми беше ясно защо баш шефът ще ходи да ми поръча яденето лично, но така и така бях умрял от глад — каквото и да донесеше, щях да го излапам с огромен апетит. Очаквах жената, Сибила, да ме заговори, но така и не се получи. Все още не знаех каква е връзката ѝ с Югюр и как аз самият се вписвам в схемата вместо него.
Докато чаках, се изправих и застанах пред огледалото — исках да видя как изглежда белегът ми в момента. Докато опипвах следата, срещнах погледа на жената в леглото. Гледаше ме втренчено и сериозно.
— Какво правиш? — попитах я безизразно аз.
— Гледам смъртта в очите.
Нещо в мен трепна. Бях чувал тези думи и преди.
— Все пак говориш български?