Съдбата бе жестока към мен — отново попадах в дългите ръце на Яред Радан.
— Готова съм обаче да зарежа всичко и да избягам, стига да бъдеш отново с мен! — завърши разказа си тя.
— Никога не съм бил с теб, Сибила! — отрязах я аз. — Онзи, когото познаваш отпреди, считай за мъртъв. Сега съм друг човек, далеч от миналото ми!
— Ха! — извика тя и присви очи. — Далеч от миналото си, а се представяш за Югюр и се каниш да убиваш непознат! Това е в кръвта ти, колкото и да го отричаш! Върни се при Яред и той ще те приеме като блуден син! Върни се при мен и ще те взема като любим съпруг!
— Не! Моят път води далеч от вас!
— Твоят път минава през миналото ти, към твоето истинско Аз, за което те е страх да си признаеш! Рано или късно ти ще се завърнеш при баща ми, който все още те чака, за да ти прости!
— Никога повече няма да стъпя в Истанбул — отвърнах аз.
— Няма нужда! — тя се усмихна триумфално. — Яред от няколко седмици живее във Варна! Кажи сега, че не ти е удобно да отидеш и да му поискаш прошка!
Новината ме стъписа. Най-омразната ми личност бе само на четиристотин километра от мен. От една страна, почувствах тръпката да стисна врата му с две ръце и да го прекърша, от друга страна, осъзнах колко по-уязвим съм с Яред в границите на страната.
— Югюр явно не беше наясно с очакваното завръщане на блудния син — рекох аз.
— Югюр бе импулсивен и склонен да се вживява прекалено — отсече Сибила. — Убил си го, нали?
— Нямах избор — потвърдих аз. — Дадох му шанс да се откаже, но той вдигна пръв ръка срещу мен.
— Това е знак, Трубадур! — извика Сибила. — Съдбата те е насочила тази нощ насам, съдбата те е срещнала с Югюр и те е изпратила после на негово място! Как иначе щеше да попаднеш точно на мен?
Замислих се за миг. Сибила може би имаше някакво право — каква бе възможността да се натреса точно на нея и на Югюр? Започнах да изпитвам неприятното усещане, че съм просто марионетка и кукловодът дърпа конците ми, без да се съобразява с моята воля.
— Е, ще свършиш ли работата на Югюр? По телефона той ми гарантира, че задачата е напълно според възможностите му; а ти беше дори по-добър от него! — попита ме Сибила.
Естествено, нямах друг избор. Не можех нито да разкрия самоличността си, нито да се измъкна от гъмжащия от хора на Херцога град. Освен това, ако можеше да се вярва на Херцога, Магьосника бе заобиколен от силна охрана и сам едва ли щях да я преодолея.
— Ще я свърша — рекох аз. — Какво ще спечеля аз от това?
— Ти ли? — тя се усмихна с намек за ирония. — Ние никога не печелим, Трубадур, ние сме просто оръжия. Но!… — очите ѝ изведнъж се разшириха и усмивката ѝ стана по-широка. — Току-що ми хрумна: аз печеля теб, ти печелиш мен! Кой мислиш, трябваше да разпознае Югюр? Знаеш ли колко ми костваше да не се издам, когато на дисплея вместо него видях теб? Познах те веднага, въпреки годините и белега на лицето. Още в същия миг изпитах скръб за Югюр, защото нямаше как да е съвпадение — да се явиш в уречения час вместо него; но вътрешно започнах да ликувам, защото мислех, че си мъртъв или пък толкова далеч, че повече никога да не те зърна.
— Пак ти го казвам, Джехане — рекох аз и я хванах за раменете. — Аз съм свободен човек! Не мога да бъда купуван и притежаван нито от Яред, нито от теб! Признателен съм ти, задето не си им казала да ме разстрелят като куче още в колата, но имам свои цели и планове, които включват само и единствено мен самия!
— Ще вииидим… — през последните минути тя бе възвърнала самообладанието си и вече се държеше с мен като с равен. Нямаше как иначе, тя беше дъщеря на баща си — обучена да бъде силната страна, макар и да не го показва. Можех само да гадая какви са плановете на Яред спрямо Херцога.
— А какво всъщност те води насам? Какъв повод е избрало провидението, за да се срещнем? — попита тя с лукав тон.
Нямаше нужда да крия.
— Същият този Магьосник. Имам сметки за уреждане с него.
— Ето, виждаш ли! — тя плесна с длани в изблик на радост. — Няма нищо случайно в живота ни!
— Вярваш ли на този човек, Джехане?
— Херцога е луд и ти сам си го осъзнал — рече тя вече по-сериозно. — Но днешните му действия ще отприщят лавина от събития, която ще отвори пътя към облагодетелстване на трета страна. Баща ми има потенциала да работи именно с нея. Херцога е… инструмент. Всички тези средства и наемници, които е използвал, са платени от друг. И този друг ще си ги върне с лихвите.
— Значи Херцога си мисли, че Яред работи за него, но всъщност той работи за интересите на Яред? — обобщих аз.