— Нещо такова — тя махна с ръка в знак, че иска да приключи темата. — Идея си нямаш колко трудно бе да измисля примамлива за баща ми схема в рамките на два дни! Ако се върнеш у дома, ще разбереш много повече.
Нямах и желание. Докато пътят ми съвпадаше с този на Херцога и Яред, щяхме да вървим заедно. Моята цел бе да се добера до прословутия вълшебник.
— Какво знаем за обекта, Джехане? Как щеше да действа Югюр?
— Свикни да ме наричаш Сибила, докато сме тук! Е, кодово име: Магьосник; не ни трябва предишното — рече Сибила. — Вероятно местен учен-отшелник; саможив, отделен от социума. Преди пет години станал приближен на Христо Благовестов, брата-аутист на Херцога. Според източниците ни е започнал да упражнява влиянието си над Христо още преди седем години. Вероятно е някакъв тип медиум, подозираме и че е опитен в хипнозата. Има данни, че е вещ в психоанализата и освен това е манипулативен тип. Сам по себе си не би трябвало да представлява заплаха за теб.
— Как ще стане извличането на Христо Благовестов? — попитах аз.
— Твоята работа е да отстраниш Магьосника — отсече Сибила. — За останалото ще получиш директива на място.
Последното, което чух, не ми хареса. Директиви на място не носеха нищо добро за изпълнителя. Само допреди минути Сибила ме увещаваше да се върна и да коленича пред Яред, а сега ме пращаше на мисия без план за измъкване.
— Има ли предпочитан маршрут?
— Да, ще плувате до отсрещния бряг.
Този път не скрих изненадата си.
— Ще плуваме?
Тя кимна утвърдително.
— Нахрани се добре и поспи два ча̀са. В пет сутринта ще преплувате язовира, ще изкатерите скалите, ще проникнете в имението и ти ще убиеш Магьосника, а партньорът ти ще осигури извличането на Христо Благовестов и пътя ви назад. Инфилтрирането по суша е невъзможно — охраната бди денонощно. Ако потеглите с лодка също ще ви забележат рано. Остава само един вариант — да плувате до отсрещния бряг. Мъглата ще ви осигури прикритие.
Звучеше толкова лесно казано от нежните ѝ уста. На мен ми причерня.
— Не се преструвай — усмихна ми се широко Сибила. — Знаеш как да се справиш!
Минута по-късно вратата се отвори и нахлуха Херцога и Спиридонов. С все така приповдигнато настроение и тупайки ме свойски по рамото, организаторът на този цирк ме отпрати да си почина. Като насън се озовах в друга стая, където ме чакаха гореща вана, поднос с храна и широко легло. Колкото и да ме тревожеха мисли за предстоящата задача, аз се предадох на съня, който отлагах вече близо денонощие.
Събудих се в момента, в който вратата се отвори. Пръстите ми стиснаха пистолета под възглавницата, но заплаха нямаше — бе един от мъжете в черно, които охраняваха Херцога.
— Добро утро. Имаш десет минути, за да се приготвиш — каза ми той и затвори вратата след себе си.
Седнах в леглото и потърках очи. Чакаше ме работа.
Заведоха ме до брега, където ни очакваше екип с водолазни костюми. Групата се състоеше от трима — двама мъже и една жена. Подадоха ми черен неопренов костюм като техните и ми помогнаха да го облека. Единственото, което запазих от облеклото си, бе стилетът — побра се удобно в джоб на колана. Партньорите ми носеха маски и нямах възможност да видя нещо повече от очите им. Тези на жената бяха с леко монголска извивка, черни и безстрастни. Нямаше как да преценя дали е красива, или не, или пък дали съм я виждал някъде преди.
Над водата продължаваше да се стели тънка мъгла, като по поръчка за промъкване. Езерните вълни се плискаха глухо в брега. Наоколо нямаше жива душа.
Подадоха ми пистолет УСП със заглушител и картечен пистолет МП5 модификация СД6 — също със заглушител.
— Имате по-малко от час, за да се доберете до отсрещния бряг — рече Спиридонов. — И тридесет минути в имението. Югюр и Елиз влизат, а другите двама чакат за извличане на брега. Ако се провалите, ще щурмуваме. Придържайте се към плана и успех!
Огледах „колегите“ си — никой от тях не носеше пакет, който да прилича на надуваема лодка. Нима щяхме да плуваме с Христо на връщане? Вече ми беше трудно да си представя Яред в организацията на тази акция.
Останалите изглеждаха готови. До последно се надявах поне на някакви снимки на имението, в което ми предстоеше да проникна, но уви. Спуснахме се в студената вода и започнах да осъзнавам в каква глупост съм се забъркал.
Няма смисъл да описвам плуването в мрака — знаехме посоката, мъглата ни обгръщаше отвсякъде и с всяко замахване се молех проклетият бряг най-после да се появи. Елиз плуваше отпред, следвах аз, а зад мен — другите двама катили. В един момент усетих нещо много неприятно — товарът ми плавно олекна и докато се осъзная, бях останал без автомат. Бързо се гмурнах на по-дълбоко и размахах ръце, но не успях да го напипам — вече пропадаше към дъното.